„Бог ми беше дал една хубава молитва, чрез която се молех, но дяволът направи така, че я забравих. А беше много хубава! Затова сега отново се моля на Бог да ми я даде, за да се моля отново. Нека хората да не се лъжат по земното и временното, да се държат за Бог и да не се отклоняват по дявола!“, е една от заръките на светеца от Байлово.
„Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори.
Има хора, които не знаят добро, не знаят Бог и да си палят свещички. Дяволът така кара хората да не вярват в Бог, да не ходят в неговия дом. Злото, което правим, ще ни съди, когато отидем горе при Бог, а той иска от нас да се покаем, да признаем греховете си и той, защото е добър и милостив, ще ни прости и ще ни се зарадва за нашето покаяние“, продължава дядо Добри.
Той предупреждава хората да си пазят душите чрез покаяние и молитва. „Това иска Бог като наш един баща. Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“
Дядо Добри е избрал орисията на странничеството.
Тази почти неизвестна днес форма на служене на Бога е била популярна в миналото, по време на робството. Самият Паисий е обикалял населените места, събирайки средства за манастирите. В православната традиция, тези странстващи монаси се наричат таксидиоти. Тяхната мисия е била съхраняването на вярата в поробена България. Днес България не е поробена, тя е свободна. И явно няма нужда от светци. Защото сме свободни в своята християнска вяра, както и в безверието си. Затова да си свят човек в наше време е много, много трудно. И толкова ефимерно, че дори не можем да го осмислим. Светците в България винаги са били странници, винаги са различни. Те са хората с мисия, с цел толкова далечна от делничните проблеми, че сякаш живеят в свой свят. Вижте Дядо Добри, нима изглежда като нас? Той прилича повече на старозаветен пророк, призоваващ ни да се молим на Богородица и Господ.
Този неугледен старец е събрал над 70 000 лева дарения за българските църкви и манастири. Без да запази стотинка за себе си. Наивник ли е той или божи човек? Всеки има отговор за себе си и всеки отговор е верен. Но всеки ден Дядо Добри върши едно и също. Самият той признава неохотно, че е сторил голям грях. Какъв – никой не знае. С каквото и да е прегрешил, има кой да отсъди. Доброто, което върши от няколко десетилетия обаче, не може да се сравни с нищо. Милостивите пускат някое левче в чашката му, други не го забелязват. Той обаче стои в преддверието на храма или отвън. И събира милостиня. За нашата собствена вяра. Понеже ние нямаме сили, вяра или желание.
Дядо Добри е роден в с. Байлово през 1914 г., в разгара на Първата световна война.
Войната отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи. Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940-а – времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време при една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Отначало всичко било наред, но с времето се отчуждил с жена си и предпочитал манастирите. Той има четири деца, две от които е надживял. Като пораснали те се пръснали по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът му. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото „не той е важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.
Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата. Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово.
Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През м.май 2009 г. в дарителската сметка на Храм-паметник „Св. Александър Невски“ са преведени 35 700 лв., срещу които стои името Добре (Добри) Добрев от село Байлово.
Святото му дело не остана чуждо и за света. Продуценти от България, Германия и САЩ заснеха филм, разказващ историята му. А ето и трейлъра към филма:
Източник: Gnezdoto
