Защо плачем, когато гледаме филми? Това признак на емоционална слабост ли е или признак на сила? Това признак за емоционална интелигентност ли е?
Добрите филми са внимателно създадени, за да ни поддържат интереса и да бъдем заинтересовани.
Те ни „пренасят“ в света на своите герои. Виждаме как те виждат, усещаме как се чувстват и в някои случаи дори напълно се идентифициратме с героя. Знаем, че актьорите играят ролите си, но сме толкова погълнати от тях, че реагираме емоционално, сякаш проблемите на актьорите са реални.
Неврологът Пол Зак е изследвал влиянието на художествената литература и е показал, че гледането на филми може да предизвика освобождаването на окситоцин, известен като „хормона на щастието“. Плачът, докато гледате филми, е знак, че окситоцинът се задейства от връзката, която чувствате, докато гледате филм.
Емпатията е ключов фактор за емоционалната интелигентност. Емоционалната интелигентност е способността да се идентифицират и регулират собствените емоции, както и да се разбират и управляват емоциите на другите.
Високата емоционална интелигентност се свързва с ефективно лидерство, професионален успех и академични постижения и по-добри социални и интимни взаимоотношения. Свързва се с психологическо и физическо здраве и благополучие, а високата емоционална интелигентност помага за справяне със стреса и конфликтите.
Плачът на филм показва висока чувствителност, социално съзнание и връзка – всички аспекти на емоционалната интелигентност. Следователно плачът не е признак на слабост, а по-скоро е показател за лична сила.
