Майсторът на любовната лирика Евтим Евтимов почина на 83-годишна възраст.
Поетът от Пирин оставя зад себе си повече от 40 книги и над 100 песни, създадени заедно с големия ни композитор Тончо Русев. През последните години Евтим Евтимов страдаше от много болежки и накрая сърцето му не издържа.
За да си припомним за големия талант на Евтим Евтимов, предлагаме ви три от неговите най-популярни произведения, които остават за поколенията след него. Поклон!
––––––––––––––
И ако ти не съществуваш още
И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам,
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъда сам!
И пак ще имам радости и грижи,
небе открито, птици и море.
Човек живее в името на нещо
и пак за нещо трябва да умре!
––––––––––––––
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
––––––––––––––
Обичаш ме…
Обичаш ме, ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
Източник: Gotino
