Знаете ли кой фасул е точно истинският смилянски? Той е със защитена словна марка и географски произход от 2007 г., с удължена защита до 2024 г. Има две разновидности и се продават със специално разработени етикети от художника проф. Димитър Серезлиев, който е родом от съседното село Чокманово. Единият вид се нарича “Фасулевица-смилянски едър”, а другият – “Смилянски фасул-дребен”, като и двата вида се различават от всички останали по уникалните шарки.
Географската регистрация обхваща селищата от района на горното поречие на река Арда, където микро-климатичните условия, почвените характеристики и традиционният начин на отглеждането му гарантират специфичните вкусови качества – плътност и масленост, богат на белтъчини. В обхвата на регистрацията са шест разновидности: три от дребния и три от едрия салатен.
Много хора се чудят откъде могат да си купят истински смилянски фасул. Продажбата му е само в района на родопското село Смилян, който обхваща още селата Кошница, Могилица, Бяла река, Арда, Горна Арда и съставните им махали.
Ежегодният празник на „местното злато“ привлича над 4000 туристи в Смилян
Неповторимият вкус на смилянски фасул се дължи на няколко особености в отглеждането му, за които разказа пред “Труд” Илия Годев, секретар на читалището в Смилян. Отглеждането му не е просто земеделска работа – изискват се търпение, грижа и обич. В планината нивите са неравни и стръмни, а самото растение е претенциозно за отглеждане. Тъй като то е от увивните, още наесен стопаните трябва да наберат коловете, по които ще започне да се увива месец след засаждането, като това обикновено се прави между Гергьовден и края на май. Хората там казват, че родът е със стойността на злато, заради хранителните качества и богато съдържание на белтъчини. Уникалният му вкус не може да бъде постигнат нито от Китай, нито от Египет, от където по магазините у нас идват пакетите с етикети “Смилянски фасул”, който няма нищо общо с истинския. Плътността и маслеността му се дължи на специфичните почви и качествата на водата, с която го поливат стопаните.
Смилянският фасул се отглежда в района от над 250 години. Особените му вкусови качества стават известни в края на 70-те години на миналия век, когато Пампорово се готви да посрещне първите чуждестранни туристи. Тогава там идват хранителни технолози, на които е възложено да съставят регионално родопско меню за събитието. Топлите предястия били типичните родопски гозби, но предизвикателството било изборът на студено предястие. При обиколката си в района те гостували на семейство в Смилян, което им предложило салата от едър фасул и те моментално харесали вкуса и вида на ястието. Това бил изборът за менюто с името “Салата от смилянски фасул” и до ден днешен се утвърждава търговското наименование на продукта.
От 2003 г., с идеята да се подкрепят местните производители и да се популяризира “местното злато”, смилянци организират ежегоден празник на смилянския фасул. Първоначално се провежда всяка последна събота на ноември, но от 2015 г. датата е изтеглена с месец напред – всяка последна събота на октомври. Празникът всяка година привлича над 4000 гости и туристи в селото.
Смилянският фасул привлича посетители от цял свят. “Миналата година трима докторанти по управление на дестинациите от университета в Барселона (от Аржентина, Чили и Мексико) посветиха цял брой на университетско онлайн издание за практиките за развитие на устойчивия туризъм в района на Горното поречие на р. Арда, сред които развитие на събитията, атракциите и поминъчните традиции на селото бяха цитирани като добър модел”, разказа пред “Труд” Иван Годев.
Не може да се каже дали на всички чужденци им харесва вкусът, тъй като всяка страна има различни традиции и вкусове. Японците, например, се изненадват, че фасулът може да се използва за салати и топли предястия, тъй като в страната им фасулът се използва като основа за сладкиши и десерти. От тях си “открадват” идеята за бонбони от Смилянски фасул, които са един от хитовете в кулинарния конкурс на Празника на Смилянския фасул през 2017 г. Хората от Скандинавието и Средиземноморието харесват начина му на приготвяне в България, а туристите от централно-европейските страни предпочитат овкусяването му със сладко-кисели сосове.
С бобено пано
Кандидатстват за Гинес
Етнографска сбирка „Смилянският фасул и традиционните родопски терлици” отваря врати през май 2005 г. след проучване сред местните жители кои са трите най-характерни за селото неща. На първо място е посочена часовниковата кула в селото.
Другите две характерни неща изненадващо се оказват поминъчни традиции – отглеждането на смилянски фасул и умението на жените от селото да изработват и „шарят” родопски терлици. Така и се оформят двата тематични акцента на етнографската сбирка, която е устроена в читалището в Смилян. Всички етнографски експонати в нея са дарени от жители на селото. Там се намира и голямото пано от смилянски фасул, с което селото ще кандидатства за вписване в книгата на рекордите Гинес – за пано, изработено от най-голям брой уникални участници. От началото на инициативата приз април 2006 г. до момента в неговата направа са се включили над 17 200 човека от цял свят, посетили сбирката.
Източник: Труд
