Каквото и да се опитваме да кажем за Лев Толстой – някак си винаги думите са слаби. Той просто е голям. Великан на мисълта. Велики са и неговите безсмъртни „Война и мир“ и „Ана Каренина“, които вечно ще блестят в световната литературна съкровищница.
Още приживе Толстой е признат за патриарх на руската литература, а неговото велико и необятно творчество поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, полагайки мост между традициите на класическия роман на 19 век и литературата на 20 век, променяйки европейския хуманизъм.
Да се докоснем до мъдростта и величието на Лев Николаевич Толстой чрез неговите вечни послания за човека, за доброто и за света.
За да живееш честно, трябва да се разкъсваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш… и вечно да се бориш и да отричаш. А спокойствието – това е душевна подлост.
Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Старостта е най-неочакваното нещо в живота.
Децата не можеш да уплашиш със суровост. Те не понасят само лъжата.
Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
Безумците винаги постигат своите цели по-добре от останалите, защото те нямат никакви нравствени прегради, нито срам, нито справедливост, нито даже страх.
Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
Прави каквото трябва, да става каквото ще.
Знанията са оръжие, а не цел.
Въпросът не е да знаеш, а да знаеш само необходимото.
Най-великите истини са най-прости.
Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.
Истинската мъдрост не е многословна.
Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
На човека е даден разум, за да се избави от онова, което го безпокои.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Доброто е извън веригата от причини и следствия.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото… и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото.
Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
Силата на правителството се крепи на невежеството на народа и то много добре знае това, и затова винаги ще се бори против просвещението. Време е да разберем това.
Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
Да обичаш – значи да живееш живота на този, когото обичаш.
Смъртта е събуждане от съня на живота.
Човешката душа е като стъкло. А Бог е светлината, която преминава през него.
Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта – в това, че усъвършенстването се прекратява. Това, което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
В една усмивка се крие красотата на лицето: ако усмивката добавя прелест към лицето, то е прекрасно, ако не го променя – то е обикновено, ако го разваля – то е глупаво.
Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато вечно съществуващата обич между теб и хората е нарушена от нещо. И трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората. Тя винаги съществува.
Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.
Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.
Източник: gnezdoto.net
