Близо 12 хиляди тона палмово масло, вложено в производството на сирене, кашкавал и други млечни продукти сме изяли за година. Това показват данните на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
Прогнозите са през тази година мандрите да използват още по-голямо количество, тъй като има потребители, за които определяща е цената, посочват експертите.
Колко вредни обаче са имитиращите продукти за здравето и имат ли поне част от ценните съставки на българските млека?
„Млечните продукти са национална българска храна. По-евтините варианти, използвани в състава им безспорно са вредни, а колко точно зависи от количеството им. Като всяко друго растително масло, и палмовото има своите характеристики и мастнокиселинен спектър. Ако считаме свинската мас за полезна, значи и то е…“, посочи в сутрешния блок на“България сутрин“ специалистът по хранене проф. Донка Байкова.
По думите ѝ, когато палмовото масло се превърне в още по-твърда консистенция вече става въпрос за хидрогенирано масло, представляващо още по-рискови характеристики за здравето.
Все пак по официални данни през 2017 г. се отчита около 15% намаление на декларираните млечни продукти, произведените с растителна мазнина – около 13,8 хил. тона.
„Проверки на Агенцията по безопасност на храните обаче показват, че все още има случаи на заблуждаващо етикетиране от страна на преработвателите. Това означава, че освен обявените количества, има и около 20-25%, които са недекларирани“, посочи директорът на Центъра за биология на храните д-р Сергей Иванов.
Освен палмови мазнини в млечната индустрия през 2017 г. е използвано и близо 21 хил. тона сухо мляко. Продължава да расте вносът на сурово краве мляко у нас за преработка, както от Румъния и Унгария, така и от Холандия и Италия, сочи още анализът.
Цените на млечните продукти ще се покачват през тази година, прогнозират от центъра. Най-голямо ще е увеличението при пресните и киселите млека – с до 11% в сравнение с периода 2013-2017 г. Поскъпване ще има и при сирената и кашкавала.
Източник: Блиц
