Историята на нашата народна медицина е толкова стара, колкото е стара историята на нашия род. Много учени и лечители са се грижили за здравето на народа ни, но малко писмени следи са останали. Затова наш дълг е да ги събираме, разпространяваме и множим.
Безценни рецепти и цялостна концепция за здравето са оставили Петър Дънов и ученикът му Петър Димков. За много билки пише той, но една се отличава със смайваща мощ.
Бъзът е силен имуностимулатор, най-ценната българска билка, твърди лечителят Петър Димков.
Ето какво разказва той в своя книга:
“Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията… Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея… Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията… И не я остави, докато не я прегриза и умъртви…От тогава е и моят интерес към черния бъз… Това е едно чудно растение… Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава… А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние…”
С доказани противоракови свойства
бъзът е ценно растение, което е в състояние да донесе много ползи на човешкото здраве. Плодовете на черният бъз са цяла аптека, стига да знаем как да ги прилагаме. Те са богати на антицианови съединения, които имат голяма роля при неутрализирането на свободните радикали. Огромно е количеството на пектин и целулоза в бъза, а освен в това в растението се съдържат много ценни минерали и микроелементи.
Огромно е количеството на витамин С в бъза, а ако съумеете да ги изсушите правилно, може да запазите по-голямата част от полезните съставки. Плодът е богат на антиоксиданти и вещества с противовъзпалително действие.
Как да различите видовете бъз в България и да наберете от правилния?
Черният бъз – Sambucus nigra, е дървовиден. То расте масово и предимно по влажни места, и ни е познат най-вече с ароматните си цветове, появяващи се през май-юни и използвани за приготвяне на сладка разхлаждаща „бъзонада”- сироп от цветове и захар. С лечебни качества обаче, известни на народната медицина и описани от редица природолечители, се отличава другият вид бъз –Sambucus ebulus. Т.е. за профилактика и лечение е препоръчително да използвате не черния дървесен бъз, а тревистия бъз, наричан още бъзак. Той за разлика от първия е тревисто растение – храст. Цъфти по-късно – през юли-август с по-бели от другия бъз цветове и връзва също така тъмно–черни плодчета през септември. Ще го разпознаете още по щръкналите нагоре съплодия, за разлика от тези на дървесния, които са увиснали надолу. Лечителят Петър Димков го нарича “полски бъзуняк”.
Храстите с малките черни плодчета са навсякъде – в градинката пред блока ви дори.
Зреят от края на месец август – до края на септември. Този период е идеален за брането на тази билка разпространена из цяла България. Изберете все пак хубаво и чисто място откъдето да си наберете бъз.
За да приготвите сироп от бъз наберете хубаво узрели плодове черен бъз, а ако има зеленкави зърна, ги изхвърлете защото са отровни! Измийте ги и ги подредете в голям буркан, като редувате ред плодчета, ред захар до горе. Покрийте буркана с марля и го сложете на слънчево място да ферментира за около 2 седмици. След това прецедете през марля и разпределете сместа в по-малки бурканчета или шишета. Затворете ги и поставете на тъмно и студено място.
Оригиналната рецепта от Петър Димков е следната:
Ако все пак затворите с тапа или капачка бурканите/бутилките – отваряйте ги всеки ден или не ги дръжте плътно затворени, защото от ферментационния процес може да се пръснат. Плодчетата можете да не изхвърляте, а да ги направите на конфитюр.В буркан от 5 кг. се редят ред зърна (2 см. дебел), ред ситна захар. Най-горният пласт е захар – 9 см. Вместо капак се слага парче платно и бурканът се оставя на светло и слънчево място, та захарта да се стопи. Прецежда се през тънка кърпа като се изтисква. Налива се в бутилки и се завързва с платно а не с тапа и се държи на хладно място за да не вкисне.
От така приготвеното лекарство се прилага по 1 с.л. сутрин, обед и вечер на гладно, 20 минути преди хранене. При профилактика може само веднъж дневно – сутрин. Тази рецепта се препоръчва при редица случаи: като превантивна мярка за общо укрепване на имунната система, срещу състаряване и бръчки, против простуда и грип, та дори срещу рак. Отново обръщаме внимание, че не бива да използвате зелени зърна, а само тъмни и зрели зърна. Зелените плодчета див бъз съдържат отровни вещества.
Есента е най-доброто време за да укрепите имунната система. А ако започнете от есента и приемате сироп от бъз цяла зима – настинките и вирусните заболявания ще ви подминат. Добрата превенция е най-добрата грижа и инвестиция за добро здраве!
Източник: Жената днес
