Екатерина II Велика е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.
„Никакви пухенки – децата трябва да се закаляват. Не ги хранете насила – на масата да ядат толкова, колкото иска организмът, а между храненията може да им дадете парче черен хляб. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото искат! Защото детските игри не са просто игри – те са добро обучение и упражнение за децата.“
Тези принципи за възпитание на Екатерина Велика са били наистина революционни за времето си, но е интересно да ги погледнем и днес, повече от два века след царуването на великата императрица.
Нейният собствен син, бъдещият император Павел I бил възпитаван по съвсем друг начин – той бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да изпълнява всичките му прищявки, което според Екатерина II не само не му е донесло нищо добро, но и „му нанесло несравнимо големи физически и морални щети“.
По времето, когато синът ѝ е дете, Екатерина не можела да се намесва в неговото възпитание и единственото, което и оставало, било да търпи и да наблюдава отстрани. След дворцовия преврат през 1762 година, когато тя става пълноправен владетел, характерът на нейния син Павел вече бил непоправим.
„Моят син има лошо здраве и недостойна душа и всичко това е последствие от глупавото му възпитание. Но с внуците ми всичко ще бъде съвсем различно!“, казала тя.
През 1784 г. Екатерина II създава подробно ръководство за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния възпитател. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „винаги да напомнят на техни височества правилата за човеколюбие и благоволение към всички живи същества“.
Нейното педагогическо кредо се състои в следното: „който по природа е добър и се стреми към по-добро, той е роден щастливец.“ Тя държала на скромността и непринудеността в бита и на простотата в храненето и изисквала нейните внуци да консумират здрава, проста и не изобилна храна.
Но най-важното достойнство, което трябвало да се следва при възпитанието на децата според императрицата, било да се научат на любов към ближния, към човешкия род, на чистосърдечност и доброжелателно отношение към всички хора, и да не се поддават на страх, гняв и подозрение.
Педагогическият талант на императрицата е синтезиран в специален наръчник, в който тези нейни принципи за възпитание на стойностни личности са систематизирани в отделни глави – от облеклото и храната до сълзите и страха. И въпреки че съвременните психолози биха оспорили някои от тях (като например „когато паднат и се ударят, да не се обръща голямо внимание, а сълзите са забранени. Защото силният дух подкрепят добродетелите“), повечето от тези принципи и днес звучат актуално и повече от разумно.
Ето няколко интересни извадки от нейното ръководство:
Не забранявайте на децата да играят колкото искат.
Давайте на децата пълна свобода в техните игри и занимания и много по-лесно ще разберете какви са техните наклонности и какъв характер притежават.
Децата не трябва да бъдат ограничавани или наказвани заради техните игри или малки детски прегрешения, както и за всичко онова, което времето и умът ще коригира.
Детските игри не са просто игри, те са добро обучение и упражнение за децата.
***
Търпеливо слушайте разговорите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях приятелски и обсъждайте с тях всичко, което се случва. Така те ще придобият навици да мислят и да анализират.
Дръжте далече от очите и ушите им всички лоши и порочни примери. Пред децата никой не трябва да се ядосва, не бива да произнася груби, неприлични и обидни думи. Да не се допускат пред тях никакви разговори, разкази и слухове, които принизяват добродетелите и любовта към доброто, или такива, които възхваляват пороците.
Лъжата и измамата са забранени както за самите деца, така и за обкръжението им. Не трябва да се лъже дори на шега. Децата трябва да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до презрение и недоверие от страна на всички хора.
***
Ако трябва да порицаете децата, винаги го правете насаме и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават похвала, правете го пред всички.
Не ругайте децата заради учението и не ги карайте да учат с принуда. Но когато учат добре и с желание, ги похвалете.
Трябва да се поощрява любопитството на децата, затова изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте точно и изчерпателно.
Децата трябва да учат, но по-важно е да запалите в тях желание и любов към знанието, така че те сами да искат да умножават знанията си.
Най-добрият начин за изучаване на чужди езици е като разговаряте с децата на тези езици.
Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не подобрява паметта.
Не карайте децата да учат със страх. Когато душата е обзета от страх, да посееш знание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери.
Ако трябва да отучите децата от някаква игра, най-добрият начин е ежедневно да ги принуждавате да играят на нея няколко часа без прекъсване.
Източник: gnezdoto.net
