През 2010 г. 20-годишната Ми Хянг избяга от Северна Корея и каза пред списание Marie Claire, че е служила в тайната държавна бригада на Ким Чен Ир „kippumcho“ (буквално преведено като „бригада за удоволствия“) в продължение на няколко години.
Тя разказа подробно, че „бригадата за удоволствия“ е създадена за първи път от основателя на севернокорейската държава Ким Ир Сен през 70-те години на миналия век.
И въпреки че съществуването на тази тайна женска бригада се пази в най-строга тайна в продължение на десетилетия, доказателства за нейното съществуване, по един или друг начин, периодично изтичат в публичното пространство.
Но какво представлява тази Бригада на удоволствията и защо е толкова потайна? Бригадата kippeumcho е създадена от 2000 млади момичета на възраст между 15 до 17 години. По традиция те трябва да имат красиво лице, мек и женствен глас и ръст поне 160 и не повече от 170 см. Според правителствените критерии (един от които е, че всички тези момичета трябва да не са имали интимни моменти с мъж).
За да сформират или намерят нови кандидати за бригадата kippeumcho, двама високопоставени офицери обикалят страната (извън столицата) почти 2 месеца в търсене на най-добрите момичета.
Момичетата се отнемат от семействата им. Принуждават се да преминат медицински преглед в най-добрата клиника в Пхенян. След което се изпращат в чужбина (обикновено в Китай) за 6 месеца да учат, където ги учат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Учат се дори на професионален масаж. От тях се изисква да осъзнаят всяка прищявка и странност на своя лидер възможно най-бързо и основната им цел е да служат и да забавляват (повече за това по-късно).
След тренировка момичетата живеят в Пхенян или отиват на летни вили. Службата в бригадата обикновено продължава около 10 години. През това време момичетата нямат право да контактуват със семейството си. Също така трябва да положат клетва за вярност към своя лидер.
След 10 години живот в секретна бригада те получават по-високи заплати и социален статус.
Беглецът от Северна Корея, Ми Хянг, заедно със семейството си, разказа подробно за това как е била вербувана в бригадата kippeumjo:
„Бях само на 15 години, когато в училището ми дойдоха двама офицери на около четиридесет години. Подредиха всички момичета в нашето училище и веднага избраха някои от тях. Включително и мен. Офицерите записаха подробно цялото ни представяне в училище. След това ни зададоха различни въпроси.
Всяко от момичетата проведе и индивидуален 5-минутен разговор. Попитаха ме дали имам връзки с момчета. Беше ми много неудобно да отговарям на такъв въпрос.
Тези момичета, които бяха от 170 см и повече, бяха изключени веднага. Причината е, че самият Ким Чен Ир не беше висок.“ Момичето отбеляза, че девойките не трябва да имат белези, пъпки или петна по телата.
Отрядът Kippeumcho се състои от 2000 жени, разделени на 3 групи:
Manjokjo – бригада за удовлетворение ( предоставяне на услуги от интимен характер );
Hangbukjo, Бригадата на щастието (която прави масажи на севернокорейски офицери и висша каста);
Gamujo – танцово-певческа бригада (която трябва да пее или танцува на различни празници и др.)
„Може да се каже, че kippeumjo е държавният харем“, каза Ким Йо-хван, професор по севернокорейски изследвания в университета Donggu в Сеул. „Тези 2000 момичета не са само за лидера на Северна Корея, но и за други високопоставени мъже.
След 10 години служба, много от тези жени са омъжени за елитни членове на вътрешния кръг на севернокорейския лидер. Включително близките му охранители, офицери и военни лидери; този близък контакт гарантира, че съществуването на бригадата kippeumcho остава в тайна за обществеността. Тези жени и техните семейства също имат право да живеят в столицата. Това се смята за доста престижна награда. Самите те стават част от средната или висшата класа, проправяйки си път към певици, актриси и т.н.
Смята се, че когато предишната бригада kippeumjo е била разпусната от Ким Чен-ин след смъртта на нейния баща Ким Чен-ир, всяка пенсионирана жена в бригадата е получила допълнително възнаграждение от около 4000 долара. Според последните данни на ООН средната годишната заплата в Северна Корея е ~$120.
Цялата история е от думите на един единствен беглец. Какво според вас е вярно или невярно?
