- Липса на избор.
Мнозина просто не правят своя избор и в резултат на това остават недоволни от живота. Тези хора се хващат на работа, която е по-близо до дома им, записват се в секции по препоръка на познати, получават висше образование по направление, одобрено от родителите им и др. В резултат: омразна работа, а не ефективно обучение, ненужно образование. Животът на такива хора е скучен и безсмислен. Карат се с началниците си, сменят си работата, карат се с партньора – сменят си партньора. Неясна е целта на техния живот.
- Чудо няма да се случи.
На мнозина им се струва, че утре всичко ще бъде съвсем различно, не като днес и в същото време няма да се налага да предприемат никакви действия. Те смятат, че дори и чудо да не се случи скоро, определено си струва да се изчака.
- „Като катеричка в колело.“
В този случай хората работят здраво и упорито, но нямат конкретна цел. Успяват да комбинират две работни места, поемат извънреден труд, харчат всичките си сили, за да печелят пари и практически не почиват. Подобно суетене и изгаряне на собствената енергия е безполезна, ако не е ясно защо се прави всичко това. С пенсионирането може да се окаже, че човек е спечелил пари, но няма здраве, няма семейство и няма на какво да се радва.
- „Успешна измама.“
Някои хора смятат, че е възможно да изтръгнем една измама само веднъж и животът да се подобри – парите и признанието веднага ще се появят. В резултат на това такива хора непрекъснато търсят нови екстравагантни идеи, участват в някакви „мегапроекти“ и очакват проблемите им да бъдат решени сами. Но в действителност всеки ден има все повече проблеми.
- Упоритост.
Ако човек е решил, че призванието му е да пробива дупки в перфокарти и че вече е станал професионалист в това отношение, тогава не трябва да забравяме, че перфокартите са остарели отдавна и никой вече не се нуждае от този талант. Но не, той се опитва усилено да докаже на другите, че прави всичко с определена цел. Научете се да приемате, че понякога вашите умения са наистина безполезни и трябва да обновите знанията и уменията си.
- „Нося кръста си.“
В този случай хората са убедени, че не са в състояние да влияят на другите и да променят обстоятелствата около тях, тъй като всичко вече е определено свише. Всичко, което правят такива хора – те тихо и спокойно носят кръста си, право до гроба.
- „Те са виновни!“
Друга грешка, която правят много хора. Склонни сме да обвиняваме родителите, че не сме наследили гения, да обвиняваме училището, че не ни е дало важни знания или страната за невъзможността да създаде благоприятни условия за живот на хората.
- Потърсете някой, който може да реши всички проблеми.
Това е удобна позиция, за да се освободите от всякаква отговорност.
- Заобиколен от стадо
Човек е склонен да обвинява средата си за собствените си неуспехи – не можете да постигнете повишение, ако шефът е козел, не можете да се доверите на овцете-приятели и особено на такива жени! Наистина е трудно да се живее с такава позиция, но как иначе, ако си просветлен сам и има толкова много овце наоколо?
- Животът е безпощаден!
Най-нелепата грешка. Ако човек не се развива последователно в определен период от живота си, той вярва, че до края на дните си ще трябва да се примири с тези условия. Ако не правите никакви опити да промените ситуацията, тогава защо по принцип живеете