Взех тежко решение в живота си и го споделям първо с вас. Знам, че едва ли ще ми помогнете, но така поне ще ми олекне и като видя намеренията си, написани тук, може би ще ми е по-лесно да ги изпълня.
Омъжена съм от 15 години за един прекрасен човек. Не беше голямата ми любов, но с времето разбрах, че не любовта е най-важната в едно семейство, а разбирателството, уважението и приятелството. Преди пет години съпругът ми претърпя злополука и пострада тежко. Направиха му няколко операции на крака, но така и не можа да се възстанови напълно, затова го пенсионираха по болест. И тогава започнаха финансовите ни проблеми, защото този, който носеше повече пари вкъщи, беше той. Моята заплата и неговата пенсия не ни стигат доникъде, а децата растат и искат своето.
Не мога повече да ги лишавам от елементарни неща. Да не говорим, че едва ги изхранваме и едва купуваме лекарствата gurbet за мъжа ми. Затова се чух с една приятелка, която от дълги години гледа възрастни хора в Германия, и тя ми намери работа. Изпратих й документите, които поиска, и от 1 ноември трябва да съм там. Заплатата ми ще е повече от достатъчна да покриваме всичките си разходи, че и да остава.
Проблемът е в това, че аз ще съм в Германия, а скъпите за мен син, дъщеря и съпруг, ще са в България. Цената, която ще платя, за да има семейството ми всичко, е раздялата. Още не съм им казала, но трябва да го направя, защото времето не чака. Не знам как ще го приемат, но не намирам друг начин. Надявам се да ме разберат и да ми простят.
Вела
Източник: po-krasivi
