На 47 години съм и доскоро живеехме заедно с майка ми. Точно така не се ожени, не знам защо, просто не се случва. Имал съм приятелки, но някак си винаги съм се прибирал вкъщи при майка ми, не съм си представил друг дом … И сега, след като остана напълно самостоятелно, не знам къде да поема.
Знам, че на тези години имам още много шансове, не съм съвсем стар. Колко по-стари от мен хора се събират и живеят добре. Аз обаче имам притеснение, че цял живот съм живял с майка ми и не знам как да живея с някой друг.
Колкото и добра жена да е, тя ще има претенции, ще трябва да се променям. Не знам на тези години дали ще съм в състояние да го направя. А от друга страна да прекарам живота си в самота също не ми се вижда добра идея.
Моите приятели вече започнаха да ме свалят, но аз още се дръпвам. Може би все пак ще се опитам, може и да не е толкова зле.
З. Ц., Плевен
Източник: по-красиви