Тя е Ирина в екранизацията на романа на Димитър Димов „Тютюн“, но преди това е Ема в „Години за любов“ на Янко Янков. Тя е Жена от „Инспекторът и нощта“, тя е удивителната Лиза от „Крадецът на праскови“, тя е Неда от „Отклонение“, тя е Тинка от „Момчето си отива“ тя е.
Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене. От малка е възпитавана в изтънчени маниери и непримиримост. Невена е красива, фина и талантлива и така още осемнадесетгодишна излиза на сцената на Ямболския театър. Няма специално образование, не е учила актьорско майсторство, но то е в душата й.
Тя е от онези хора, които носят таланта в себе си, съчетавайки го с огромна харизма и обаяние. Така и идват големите роли, които са големи не само за актрисата, но и за българското кино изобщо. Тя е Ирина в екранизацията на романа на Димитър Димов „Тютюн“, но преди това е Ема в „Години за любов“ на Янко Янков. Тя е Жена от „Инспекторът и нощта“, тя е удивителната Лиза от „Крадецът на праскови“, тя е Неда от „Отклонение“, тя е Тинка от „Момчето си отива“ тя е…Невена. Удивителна и необикновено обикновена.
През последните 15 години от живота си актрисата избира да живее извън лудницата на големия град, в габровското с. Иглика. Местните хора са впечатлени от обикновеността на голямата дама. Тя е сред тях като равна с равна, но дарявайки ги с онази ненатрапчива изтънченост, която едновременно омагьосва, респектира и променя. Това казват и те – Невена ни промени, тя ни помогна да видим света с различни очи.
Защото самата Невена Коканова е различна. Силна личност, силен характер и ярка душевност, тя запазва до края на живота си любовта към един мъж, съпругът й Любомир Шарланджиев, с когото се запознават на снимачната площадка и то когато Невена е едва на 17 години, последна година ученичка в Търговската гимназия. Търси се масовка за музикалната комедия „Две победи“, Невена се явява и веднага впечатлява с естественост и излъчване.
Когато снима „Години за любов“ с нея Шарланджиев споделя на приятеля си Иван Андонов „Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!“. Срещата им е пророческа и за цял живот. Бракът им е белязан от много щастие и любов, но и от много трудности и кризи, в които Невена неизменно е силната и подкрепящата, тя е опората на съпруга си до края на живота му, който идва твърде рано и за двама им. Любомир Шарланджиев умира през 1979г., но актрисата живее с любовта и предаността към него до края на дните си.
Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява.
Всички онези, които се познавали приживе Невена Коканова знаят, че тези думи не са помпозно славословене, а част от житейската философия на актрисата, която тя следва през целия си живот. Живот, увенчан със звезден успех, но изживян скромно, ненатрапчиво и с онзи стил, присъщ на големите хора. Такава беше Невена Коканова – голям човек и голям творец.
Коварната болест я отне от живота твърде рано, едва навършила 61г. Но и днес, четиринадесет години след смъртта й, образът й, ролите й, човешкото й присъствие са ярки и в спомените на хората, които са я познавали отблизо и в сърцата на онези, които е заразявала с обаянието си от екрана.
Източник: club50plus
