Дарът на словото е толкова познат, че способността да се използва гласът често започва да се оценява едва след загубата му. Гласът се променя с възрастта. Всеки знае за „счупването“ на гласа при юноши по време на пубертета. Това се дължи на рязкото удебеляване на връзките. И често става напълно неузнаваем. При момичетата гласът също се променя, макар и не толкова забележимо.
Повечето мъжки гласове са баритони. Различните хора имат различни честоти в гласа си. Но все пак по-голямата част от мъжете имат баритон. Това е кръстоска между тенор и бас. Такъв глас се отличава със способността си да печели, предизвиквайки желание за слушане.
Рекордьорът по сила на звука – 129 dBA – е жителката на Кент, Джил Дрейк.
Първият запис на човешки глас е направен през 1860 г. Изобретателят на специално устройство – фонографът е Едуард-Леон Скот де Мартинвил, който записва собствения си глас.
Пеенето се възприема от дясното полукълбо на мозъка, а речта се възприема от лявото.
Тим Стормс е собственик на най-широкия вокален диапазон. Той успя да възпроизведе 10 октави. Вписан в Книгата на рекордите на Гинес с надписа „Най-ниската нота, произведена от човека“ и „Най-широкият вокален диапазон“.
През 16 век католическата църква забранява на жените да изпълняват концерти във Ватикана. Те бяха заменени от момчета. Но при достигане на пубертета гласовете им се промениха, счупиха, загубиха своята звучност и изразителност. И за да запазят красотата на гласовете им, започнаха да бъдат кастрирани.
Последният, чиято мъжественост и възможност за създаване на семейство бяха положени на олтара на изкуството, беше Алесандро Морески. Певецът-кастрат почина точно преди сто години и тази жестока епоха си отиде с него. Сега партиите в класически произведения, написани за момчета, се изпълняват от жени.
