Конфуций имал трима ученика – Гун, Лу и Чжан. Веднъж един странстващ монах го попитал:
– Какво ще кажете за Вашия ученик Гун?
– Той е толкова умен, че дори най-изявените учени му се възхищават.
– А какви са достойнствата на Лу?
– Неговата храброст превъзхожда смелостта и на най-знаменитите воини.
– А третият Ви ученик?
– Трудолюбието на Чжан е достойно за възхищение.
Монахът се учудил, чувайки тези думи на великия Конфуций и го попитал:
– Но ако единият е толкова умен, другият толкова храбър, а третият толкова трудолюбив, какво още могат да научат от Вас, учителю?
– Гун е умен, но мързелив – започнал Конфуций. – Лу е храбър, но неразумен. А Чжан е трудолюбив, но завистлив. Гун все още не знае, че умът не може да донесе щастие на човек, ако е мързелив. Лу тепърва трябва да научи, че смелостта без разум води до гибел. А Чжан трябва да разбере, че радостта не може да съжителства със завистта.Така че, както виждаш, моите ученици още нищо не знаят. И докато не разберат тези истини, аз ще бъда техен учител, а те – мои ученици.
Притчата е част от сборника „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото
Източник: gnezdoto.net
