От векове хората правят всичко възможно да пазят храната си годна за по-дълга употреба. Те са били заплашени от години с лоша реколта, войни, природни бедствия. Трябвало е да направят нещо, за да подготвят запаси през спокойни времена. Освен това е трябвало да могат да запазват хранителните запаси на моряците, търговците и всички останали, които пътуват дълго.
Още от преди Средновековието има свидетелства за съхранение на храна чрез различни методи
Дали ще е сушене, осоляване, опушване, запечатване в мед, замразяване (по примитивни начини) или ферментация, няма значение.
Ние днес ще разгледаме ферментацията
До ден днешен се използва за направата на кисело зеле, вино, сирене, кисело мляко и какво ли още не. Това е процес, при който чрез бактерии се разграждат протеините и въглехидратите. Нишестето и захарта стават на киселини и алкохол.
Не само храната може да се съхрани по-дълго, но и тя придобива някои полезни свойства. Дори има случаи, в които неферментиралата храна има по-малко полезни вещества от ферментираната. Например след процеса да се е образувал витамин Б12, който го е нямало преди.
Също така, тези храни се усвояват по-бързо
Пробиотиците, които се произвеждат по време на ферментацията, се грижат за добрите бактерии в нас. Освен това, самите хранителни вещества започват да се разграждат по-бързо, което натоварва по-малко храносмилателната система.
Пробиотиците имат и друга полза, която е свързана с имунната ни система. Известният американски диетолог и нутриционист Торей Армул определя естествените пробиотици като най-добър избор за здравето ни.
Ферментацията унищожава лектините и фитатите, които пречат на усвояването на хранителните вещества. Те се срещат основно в бобовите и зърнените култури, в семената и ядките.
В България най-често на ферментация подлагаме различни зеленчуци, за да можем да имаме полезна храна за студените месеци.
Важно е да се отбележи, че ферментиралите храни не е добре да се обработват допълнително – чрез стерилизация, печене или варене.
