Понякога ни се иска да имаме опита на 90-годишни, а да сме още на 30. За съжалние не така действа животът.
Да, аз вярвам с прераждането на душата и нейните уроци по пътя ѝ, но не виснаги можем да знаем и сме научили достатъчно добре уроците си.
Всяко едно нещо, кеото идва при нас е тук, за да ни научи и не е задължително урокът винаги да е горчив.
Независимо дали се учим на любов и нежност или как да преодоляваме трудностите и да бъдем силни – ние трябва да се възползваме от всеки един удобен момент, за да бъдем по-добри и по-хармонични. Не заради другите… заради нас.
Не сме научени да предаваме нататък. Не сме научени да помагаме толкова, колкото трябва. Сякаш понякога бягаме от всичко, което може да ни обвърже емоционално с нещо или някого.
„Когато баба ми Зелда почина преди няколко години на 90-годишна възраст ми остави кутия с вещи от къщата ѝ, които знаеше, че съм обичал през годините. Сред всички тези неща имаше стар, подвързан дневник.“ Това разказва блогърът Марк и споделя, че неговата баба е записвала в тетрадката идеите си, мислите си, цитати, думи от песни и изобщо всичко, което я трогва.
На базата на написаното от нея Марк сортира, редактира и определя 12 съвета, които счита, че баба му му е дала чрез дневника си преди да умре. С тези напътствия вероятно би се съгласил всеки възрастен човек, изживял по-голямата част от дните си.
Първият от тях е:
*Без значение къде си или през какво преминаваш, винаги вярвай, че има светлинка в края на тунела. Дишай в бъдещето, издишай миналото. Никога не очаквай, не бъди арогантен и не изисквай. Само давай най-доброто от себе си. Контролирай това, което можеш да контролираш.
И след това остави нещата да се случват. Защото веднъж, щом си сторил каквото можеш, ако е писано ще се случи. Ако не, ще видиш стъпките напред, които трябва да бъдат предприети.
Животът може да бъде простичък отново. Само избери да се съсредоточиш върху едно нещо в едно конкретно време. Няма нужда да опитваш да вършиш всичко и не е необходимо да опитваш да правиш всичко точно сега.
Позволи на другите да те приемат такъв какъвто си, или изобщо да не те приемат. Говори своята истина дори гласът ти да трепери. Когато си себе си слагаш нещо хубаво в света, което не е било там по-рано.
Ти не си този, който беше, и това е нещо нормално. Бил си наранен. Преминал си пред много възходи и падения, които са те направили този, който си днес. С годините толкова много неща са се случили. Неща, които са променили начина ти на мислене, научили са те на уроци и са принудили духа ти да израсне. Докато времето минава, никой не остава същия. Някои хора ще ти казват, че си се променил. Отговори им с думите: „Разбира се, че съм се променил. Това е животът. Но все още съм същия човек“.
Не се учи как да станеш богат, учи се как да станеш щастлив. Така, като остарееш ще знаеш стойността на нещата, не цената им. В края на живота си ще разбереш, че най-добрите дни са били тези, в които не си имал нужда от нищо изключително и специално да се случи, за да се усмихваш. Тогава просто си осъзнал моментите и си се почувствал благодарен, търсейки нищо повече и нищо друго. Това е истинското щастие.
Всичко, което се случва, ти помага да растеш, дори да е трудно да го разбереш в момента. Обстоятелствата ще те направляват, ще те коригират и усъвършенстват с времето. Но каквото и да правиш се дръж за надеждата.
Бъди решен да бъдеш позитивен. Разбери, че най-голямата част от нещастието ти или от болката ти не са определени от обстоятелствата, а от твоята гледна точка.
Обръщай внимание на тези, за които те е грижа. Понякога, когато някой, който обичаме, каже „Добре съм“, той има нужда да го погледнем в очите, да го прегърнем и да му отговорим „Знам, че не съм“. И не се разстройвай, ако някои хора се сещат за теб само когато имат нужда от теб.
Понякога трябва да пуснеш някой твой близък на свобода, за да му позволиш да израсне.
За да получиш резултатите, към които усилено се стремиш, понякога трябва да се отделиш от хората, които не служат на твоите най-добри интереси. Това ще ти позволи да откриеш свободно пространство за тези, които те подкрепят. Случва се основно, докато израстваш като човек. Затова открий кой си и какво искаш и когато осъзнаеш, че хората, които познаваш откакто се помниш не виждат нещата, както теб, запази прекрасните спомени и направи крачка напред.
По-добре е да погледнеш назад и да си кажеш „Не мога да повярвам, че направих това“, вместо да си помислиш „Иска ми се да бях го сторил“. Накрая хората ще те съдят, по един и същи начин при всички случаи. Затова не се опитвай да живееш така, че да ги впечатлиш.
Ако търсиш щастлив край и не можеш да го откриеш, може би е време да започнеш да се оглеждаш за ново начало. Приеми, че трябва да се проваляш. Така се учиш. Най-силните хора са тези, които се усмихват на големите трудности с искрена усмивка. Правят го, защото знаят, че няма да позволят на нищо да ги повали и ще се придвижат към ново начало, ако е необходимо.
Източник: edna
