Изчаках до вечерта, за да проверя дали тези дни някой го е отбелязал в Мрежата. Странно, че не открих никъде публикация, затова – нека разкажа. Защото светът съществува сега, благодарение на ИНТУИЦИЯТА и ЗНАНИЯТА на инженера, нарушаващ всички възможни военни заповеди – само веднъж, но този ден е спасителният за света в подмолните години на Студената война.
Докато е дежурен в свръхсекретната база, известна като “Серпухов-15“, се случва напрегната ситуация, подробности за която можете да прочетете в линка по-долу. Офицерът за секунди овладява шока и САМ взима генералното и изключително отговорно решение на човек и учен, пренебрегвайки военната си клетва като член на висшия команден състав на СССР – а именно: да НЕ изпълни задълженията си по устав в строго-секретната си професия, когато се задействат датчиците в знак на ядрено ракетно нападение от територията на САЩ. Бил е длъжен да даде ответен удар, освобождавайки ядрените ракети и на Русия срещу изстреляните към нея унищожителни глави.
Тъй като преди да стане офицер е действащ инженер, продължава и на новата служба да се занимава точно с подобряване на системата за предварителна компютърна сигнализация и затова с цената на непоносим за психиката му стрес, решава, че ситуацията е грешка в командния пулт. Така докладва и на държавния глава на Русия (в случая на Андропов): „Това е грешка. Нападението не е реално.“ Но после алармите се включват отново – общо 5 пъти в продължение на няколко минути с компютърното предупреждение, че до половин час унищожителните балистични ракети (ако са изстреляни) ще са на територията на Русия.
И до ден днешен Петров казва, че не е бил 100% сигурен, когато е взел решението си, че компютърт греши, предвид изключително напрегнатата точно в онзи момент политическа обстановка между САЩ и Русия. И все пак основавайки се на човешкия си морал и инженерните си познания, той на своя глава, с цената на разрушително за самия него нервно напрежение, решава да не се довери на изправността на алармите. Имал е достатъчно знания като инженер, за да предполага грешката, разбира се. И вътрешна благословия да бъде човек първо, а не военен.
Което е спасило света от ядрена зима… Човешкото в човека и надделяващият му разсъдък в крайни ситуации НАД военните задължения, са спасявали през хилядолетията много хора. В този случай реакцията му е опазила целия свят. Имайки предвид разрушителната мощ, която е можела да се освободи в атмосферата с избухването на ядрените заряди. „Мощността на ядрените арсенали на двете велики сили по онова време бе такава, че надхвърляше 60 пъти мегатонажа, необходим за предизвикване на вечна ядрена зима на Земята.“ (В.Ценков)
Човекът е отговорен за войните. И за случването им, и за преодоляването им. Всеки един човек е отговорен за това, започвайки от войните в себе си!
Офицерът бил наказан, защото пренебрегнал задълженията си и не издал полагащата се в такива случаи заповед, макар че поводът за порицаването му да е бил, че не е водил стриктно документацията в бордовия дневник за деня и не е описал веднага в него случващото се. (Нима при целия този непосилен стрес, когато животът на планетата е бил поставен на карта, е било възможно да седне да пише в дневника?! Точно в този момент?! И как изобщо това е било достойно и достатъчно да служи като довод за уволнение?!)
И не след дълго е отстранен от служба. Макар че спасил човечеството от ядрен апокалипсис. Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19.01.2006 в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му връчват специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Отличието е кристална статуетка – ръка, държаща земното кълбо, надписана: „На човека, който предотврати ядрената война“. Получава още международни отличия – 2012 г. в Баден-Баден му е връчена наградата на немските медии, а миналата (2013) в Дрезден – Наградата за предотвратяване на въоръжени конфликти.
В свое интервю той казва, че много добре е осъзнавал каква служба заема в отбраната на страната си и е действал, знаейки че нарушава заповеди, но „сигналът“ в него, че става компютърна грешка е бил по-силната аларма, в чиято убеденост се е вслушал. Както и се оказва после – било е трудноразпознаваем проблем в компютърната система. И понеже Петров е бил възпитаван като офицер във военна тайна, никога на никого не бил споменавал преживяното, не му е придал особена важност (просто е постъпил като човек, казва…) Отначало се чувствал огорчен, че назидателно са го наказали за пренебрегване на военните си задължения, по-късно се смирил, простил… Макар че стресът, последвал след всичко това, допълващ този от нощта на взимането на важното за света решение, го отвеждат и до лечение в психиатрична клиника, където за кратко е останал в мълчание за успокояване на духа и ума си…
Отдавна е съвсем сам. Казва, че самотата е голямо изпитание в живота му… Години след инцидента жена му тежко се разболява и тогава с нея и двете си деца избира да живеят далеч от столичния шум. Заминават в малкото руско градче Фрязино, където той е останал и до днес, сам – след като в 1997 г. изгубва съпругата си. В малко, панелно и доста вехто жилище живее днес човекът, поел такава изключителна отговорност на плещите си и по този начин предотвратил избухването на световна война.
Когато 10 години след инцидента популярният журналист Дмитрий Лиханов от „Строго секретно“ му взима интервю, Петров е изключително изненадан. После, с падането на „желязната завеса“ цял свят научава за изключителното и изключително навреме взетото от него решение, предопределило съдбата на света.
Станислав Петров е най-обикновен човек, отдавна е пенсионер и е непресторено скромен. „Съвсем обикновен човек съм – и преди, и сега“, казва за себе си той и ако прочетеш за него в интервюта, които е давал в последните години, ако научиш повече за живота му сега и преди, за вълненията му по време на взимане на това значимо решение, разбираш, че изключителността му е точно в това. Именно такива „обикновени“ хора са истинските спасители на човешкото в света, въпреки всичко и въпреки всички спънки в лицето на пречещите „човешки“ обстоятелства, с които се сблъскваш неминуемо, ако застанеш срещу „нечовешките“ правила.
Човекът (за мен) е Знание, Мъдрост, Честност, Почтеност, Интуиция и Любов.
Да бъде още дълго жив и здрав вече 75-годишния Станислав Петров – човекът, на който дължим възможността да спим спокойно днес! Стига да сме с чиста съвест, разбира се.
Благодаря на всеки, който отдели време да прочете това! Не може 30 години след подвига на този човек, той да не бъде почетен. Не исках да бъде пропуснат днес, затова разказах, каквото знам… Благодаря ви!
