Ялдъз Газиев от девинското село Стоманово бил на 9, когато пострадал при игра – с други деца събирали барута от кибрит и след това го палели.
Преди 2 месеца мъжът губи зрението на второто си око, тогава лекарите в Смолян решават да го оперират и успяват да върнат зрението му.
“Чудо стана с мен. Мислех как животът ми ще си отиде в тъмнина, но прогледнах с окото, с което не виждах 43 години”, казва 52-годишният Ялдъз Газиев от девинското село Стоманово.
След операция в смолянската многопрофилна болница той прогледна отново с това око, с което не е виждал от 9-годишен. Ялдъз получил травма при игра с бомбички, при която дясното му око ослепяло напълно. С други хлапета стържели барута от кибритени клечки, увивали ги в станиол и гърмели.
Оттогава Ялдъз разчитал единствено на лявото си око. Наскоро обаче вследствие на високо кръвно получава запушване (тромбоза) на централната артерия на лявото око и в един момент ослепява и с двете.
Лекарите казали, че на лявото нервът бил спукан и трябва просто да забрави за него.
“Зрението ми свърши за миг. Било заради високото кръвно, което съм имал. Казаха ми, че понякога в случаи като моя, дори да стане, когато си пред очна клиника, трудно може да се спаси. Ретината можела да живее само 40 минути без кръвоснабдяване. Наричат го инфаркт на окото”, обяснява мъжът.
Силно развълнуван, Ялдъз разказва как не могъл същия ден да се прибере до вкъщи – изведнъж ослепял, зрението се върнало за малко, но на сутринта вече нищо не виждал.
“Така карах близо 3 месеца. Не виждах хората, храната, лъжицата си – нищо. Трябваше изцяло да разчитам на някого, за да се придвижа и до тоалетната дори. Не мислех въобще, че ще прогледна. А когато д-р Андрей Маринов ми каза, че ще ми оперира онова око, което го считах за отписано, дори не вярвах”, признава родопчанинът.
Лекарите преценили, че от лявото око не може да се очаква нищо, защото дори с огромни усилия зрението там е невъзвратимо, и предприели операция на дясното.
“Окото беше изкривено навън от травмата, която е получил, пред ретината се появява белезникава материя като хрущял, който всъщност е пречил да вижда.
Изчистихме окото от тази материя, за да направим място да минава светлината отнякъде, и човекът вече вижда.
Хирургът ни е виртуозен – д-р Маринов, на него дължим най-голямата заслуга. И за нас е голямо удовлетворение, че този човек отново вижда. Изписахме му очила за близо и за далече и той вижда много добре, може да чете сам. Връщаме го обратно в положението, в което е бил, преди да се случи проблемът с лявото му око”, каза д-р Галя Драгнева, шеф на очното отделение в МБАЛ-Смолян. В над 30-годишната си практика тя за първи път попада на подобен случай.
“Излязох от операционната и на сутринта – нищо. Докторите ми казаха, че зеницата трябва да се свие.
Мина час и усетих, че виждам дограмите на прозорците в болницата. Видях леглото на пациента в стаята, после синия цвят на светещ телевизор, накрая, като съзрях и часовника на ръката на докторката, повярвах, че съм прогледнал”, спомня си той.
“Преди операцията лекарите казаха, че шансът е много нисък, почти нищожен, но нямахме избор, освен да дадем съгласие”, допълва сестра му Тюркян Гаази, която е кметица втори мандат на Стоманово.
Тя и брат ѝ са много благодарни на лекарите за човешкото и професионалното им отношение. Решили са да направят дарение на очното отделение, което да се ползва от всички.
“Искаме да дарим нещо, което е по силите ни, за да се ползва от пациентите им – дали спално бельо, дали апарати за кръвно налягане, ще питаме какво им е необходимо”, казва кметицата на Стоманово.
Заради повреденото от бомбичката око Ялдъз навремето е бил освободен от казарма. Военната комисия определила, че е негоден, а причината, която записали в документите – изгоряла зеница.
“Тогава не е имало такава техника да се види навътре при чисто бяла зеница какво е състоянието на окото”, обяснява си мъжът. Той успял да завърши основно образование и въобще не е търсил обществена работа заради зрението си. Даже не се явил пред ТЕЛК, за да получава някаква пенсия.
“До ден днешен не съм искал или получил и една стотинка от държавата. С лявото око виждах като орел, без очила поправях ръчен часовник”, горд е родопчанинът.
Решил сам да се справя в живота и започнал да прави това, което му се удава.
Цял живот ремонтирал резачки, перални, прахосмукачки, различна техника и дори автомобили.
“Когато учеше в Михалково, много му вървеше физиката и учителката го оставяше той да преподава – сам се е научил на всичко. Преди да стана кмет, работех в читалището. Мога да кажа, че брат ми е изчел цялата библиотека, която имаме.
Затова освен сръчността има и знания, за да поправя уреди и всякаква техника. Не може да шофира, няма шофьорска книжка, но автомобилите поправя”, казва Тюркян.
Почти всички по-стари машинарии в селото, че и на хора от съседните села са минали през ръцете му. В Стоманово били доволни и го обичали заради сръчността и коректността му.
Тъй като не е работил постоянна работа, не е имал здравни осигуровки. Сега, когато останал без зрение, трябвало да се внесат за 5 години назад осигуровки, за да е изряден пациент пред здравните власти.
Само за 2 дни тези, които живеят в селото, и негови приятели и роднини в чужбина събраха над 8 хил. лв. Наложи се да се обаждаме, че сумата е много повече от нужната, за да не превеждат повече. От Испания изпратиха 1354 евро, а от Германия – 974”, казва трогната сестра му.
Ялдъз и Тюркян, а и другият им брат Айдън са много задружни. Те израснали сами, след като баща им се удавил през 1982 г. Бил е заедно с Ялдъз и решил да се изкъпе в река Въча.
“Беше 24 май, времето беше топло, но явно студената вода стана причина да загуби контрол и реката го повлече”, разказва Ялдъз. Тялото му било намерено след 14 дни на около 10-15 км надолу по реката.
“На добрите хора и Господ им помага. Лекарите направиха чудо! И самите лекари тук са родопчани, широки души и страхотни хора. Когато стана ясно, че Ялдъз ще вижда, щях да припадна.
Толкова години да не вижда с това око, за мен това е медицинско чудо. 50% е върнато зрението на това дясно око, казаха лекарите. Сега чакаме появата на забавените с времето рефлекси да проработят, мускулчетата тепърва да се раздвижат, но вече фокусира, вижда! Има страхотни лекари и хирурзи в Смолян.
След като Ялдъз прогледна и хората с корени от Стоманово разбраха – обаждат ни се от цял свят, радват се, а цялото село ни подкрепя – обичат го. Много е важна тази подкрепа, неоценима!
Сега трябва да следим кръвното му, защото той е много емоционален, затова вдига кръвно”, реди сестра му. А брат ѝ заявява, че няма търпение нещо да хване, да поправя отново.
Източник: 24 часа
