Пролетният дъждец едва се усеща в иначе топлата майска вечер. След по-малко от минута виждам поръчаното по телефона такси и вече си представям неспирния махленски говор на шофьора, съпроводен от убийствения музикален фон на радио „Веселина“.
Колата спира пред мен. Отварям вратата и първото, което чувам, е приветливият поздрав на мъж с грейнала усмивка. Да, нека е добра вечерта. Всъщност, тя вече е.
Предлага ми минерална вода. Няколко бутилки са поставени в страничното отделение на вратата. Поглеждам го с почуда и невярващо посягам, за да си взема една. Отпивам, а той все така се усмихва.
Джазът се лее щедро, докато шофьорът споделя, че от месец се занимава с тази работа, а водата е безплатна за пътниците му. Така намирал повод да разговаря с тях. Човешки. Някои се стряскали, други не смеели да пият от нея, водени от страха, че може да е сложил нещо упойващо в бутилката. Само евреите се черпели с водата, без да питат, шегува се усмихнатият таксиджия.
Доволен е от работата си. Някой ден можел да напише книга покрай историите с безплатната вода, която предлага. Една бутилка от нея е начало на нова невероятна история…
Когато слизам от таксито, дъждецът е спрял. Наблюдавах смаляващите се светлинки от габаритите на колата, стискайки минералната вода в ръце. Не бързах да се кача в апартамента си.
Димитър Янков
Източник: artday
