На 18 юли през 1877 година в село Байлово се ражда един от гениалните разказвачи и сатирици в българската литература – Елин Пелин. Димитър Иванов Стоянов, каквото е истинското му име, е най-малкото от единадесетте деца в семейството. Израствал в среда, където образованието е на особена почит, той завършва началното си образование в родното си село. След това учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Не завършва гимназия, но пък се увлича страстно в четене, основно опознава българската и руската литература. Започва да пише още като ученик, а през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ и сп. „Извор“ са издадени първите му творби.
През 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“ за първи път се подписва като Елин Пелин. В младежките си години той се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Титулуван е като един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст. Произведенията му са популярни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Най-известните сред тях са повестите „Гераците“ и „Земя“, разказите „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „Андрешко“, „Кал“, сборникът с хуморески в стихове и проза „Пижо и Пендо“, сборникът с разкази „Под манастирската лоза“ и др.
Отдаваме почит пред паметта на писателя с избрани негови цитати:
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш – тялото желязно, а душата – гнила.“ – От “Спасова могила“
„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“ – От „Пророк“
„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“ – От „Пророк“
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“ – От „Гераците“
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ – От „Гераците“
„Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.“ – От „Ангелинка“
„Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“ – От „Напаст божия“
„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“ – От „Кал“
„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“ – От „На браздата“
Източник: artday
