Младо момче избра да напусне града, за да заживее на село. Той иска да води екологичен начин на живот и да направи ботаническа градина в двора на дядовата си къща – в село Борика.
Според една легенда „борика“ означава „благославяно от бога място“. Населението на малкото селце е малко над 50 души, а един от тях е 31-годишният Ясен.
Казва, че не е лесно да оставиш големия град зад гърба си. „Ако човек е свикнал и има работа в града, има своето социално пространство, контакти, приятели, развлечения … Тук дори в киното и в театъра не можеш да отидеш, не можеш да се запознаеш с приятелите си, споделя Ясен.
Той е завършил география и ландшафтна архитектура. Работил е като охранител в авиокомпания, е бил търговски представител и за кратко е част от екипа на екологична организация.
Често обаче си мислеше, че неговото място е далеч от шума и суматохата. „Може би ми трябва време и дръзновение, за да вземем решението и да излезем от София“, допълва Ясен.
Преди 2 години отива да живее в Борика, защото това е родното село на майка му и там е цялото дете.
„Напуснах работата с идеята да започна да направя разсадник и градина . Само че може би нещата трябва да дойдат в подходящия момент , за да се случат. Или самата идея не ми беше достатъчно узряла в съзнанието . Или не знаех точно откъде да започне. И заради това всъщност живеят около година и половина тук, занимавайки се с отглеждането на растения, поддържането на горната част на двора и в един момент идеята напълно се изчиства и започва да действа „, спомня си Ясен.
Идеята е да се направи ботаническа пътека в целия двор на къщата си. Няколко месеца по-късно, пътеката се превръща в райска градина.
В градината на Ясен има около 280 вида растения, като голяма част от тях са слабо срещани в България. „Събрани растения от 5 континента. Успяхме да отглеждаме видове, които имат съвсем различни екологични изисквания“, допълва той.
Ясен се грижи сам за ботаническата градина – всеки ден става на 6 сутринта, за да полива растенията, а работата завършва след полунощ.
„Тук се чувствам на мястото си, но понякога се натъжавам от някои странични фактори, които за съжаление не мога да повлияя – например отношението на хората към околната среда, към природата, отношението им един към друг“, казва младият ботаник.
Всеки посетител на селото може да се наслаждава на райската градина на Ясен. „Всеки път, когато на вратата се позвъни посетителите се усмихват и съм щастлив“, споделя момчето.
Изграждането на ботаническата градина е отговорност и грижа, освен удоволствието от красотата на цветята. „В редица европейски държави определено нещата стоят по различен начин. Те буквално природата съжителстват с човешкото общество. Това съм виждал в много места в Европа. За съжаление ние сме далеч от този момент“, споделя Ясен.
Самотата не му тежи и признава, че вижда своето бъдеще в двора на своите прадедители. „Един човек, за да се чувстваш пълноценен, щастлив, да се усмихваш и да се чувстваш добре в собствената си кожа е изключително важно да следваш своите мисли“, казва той.
Източник: Petel
