Алън А. Милн не е бил просто автор на детски книжки – той е бил и философ. Неговата незабравима класика „Мечо Пух“, публикувана на 14 октомври 1926 година, с причина и до ден днешен е обичана от малки и големи – тя може да ни даде много житейски съвети, които са колкото простички, толкова и ценни.
Вдъхновен от своя син – Кристофър Робин, който е бил силно привързан към любимото си плюшено мече, Милн създава поредица истории за малко момче и неговите играчки, които съживява и въвлича в най-различни приключения. Книгата е феномен не само в рамките на английската литература – тя бива превеждана на множество езици и бързо става известна по цял свят. „Мечо Пух“ е неостаряваща класика, която притежава особена, дори магическа обаятелност, идваща от речта на любимите ни герои.
Истината е, че „Мечо Пух“ е книга за деца, от която се нуждаят и порасналите. Ето и някои от ценните уроци, които научихме от нея:
1. Какво означава истинското приятелство.
„Мечо Пух“ ни научи на толкова много за това какво всъщност означава приятелството и в какво се изразява то. И на това, че дори и в най-трудните и мрачни дни, истинският приятел винаги ще бъде до нас.
„Ако живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не ми се налага да живея без теб!“ – един от най-известните цитати от любимата детска книга, който изразява същността на приятелството по възможно най-милия начин.
2. Трябва винаги да вярваме в себе си.
„Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че, независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда до теб и винаги ще те обичам!“
Изумително е как една детска книга може да вдъхва толкова положителни емоции и да ни накара да не бъдем така сурови със себе си, а да вярваме в своите възможности.
3. Приятелите никога не са далеч от нас.
„Ако някога дойде ден, в който не можем да бъдем заедно, запази ме в сърцето си – ще остана там завинаги!“ Истинският приятел, дори от разстояние, винаги ще държи ръката ти. Той е в сърцето ти, както си ти в неговото – и така сте винаги заедно.
4. Чашата е наполовина пълна, ако повярваме, че е така.
Дори Йори, който е винаги тъжен и все не му върви, умее да намери доброто в някои злощастни ситуации. Вярно, къщичката му постоянно пада, често си губи и опашката, но пък има приятели, които го приветстват с топло „Здравей!“, викат го при себе си и му помагат да си намери опашката. Не го карат да се чувства излишен, нито пък различен. Може би, затова дори той, мрачният Йори, успява да стигне до прозрението, че чашата невинаги е наполовина празна.
– Все още вали сняг – каза Йори мрачно.
– Да, така е.
– И е студено.
– Така ли?
– Да – каза Йори – Но въпреки това, каза, а погледът му лекичко просветна – скоро не е имало земетресение!
5. Трябва да бъдем по-отстъпчиви с хората.
Няма как да знаем какво преживява някой, така че ако не ни отделя вниманието, което искаме, или пък реагира по начин, който не ни харесва, понякога просто трябва да проявим разбиране. Кой знае – може би, както в случая с Мечо Пух и Тигъра, някой, който е наша пълна противоположност, може в последствие да ни стане най-добър приятел! И да не забравяме, че… „Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“
6. Няма нищо лошо в това да се позабавим.
„Понякога седя и си мисля… А понякога просто си седя.“
Няма нужда да се бърза за никъде – все някога ще достигнем до мястото, накъдето сме тръгнали. А понякога просто е по-добре да спрем и да помислим…
7. Изглеждаме чудесно – такива, каквито сме.
„Аз съм нисък, дебел и съм горд с това!“
Никой никога не е казал нещо лошо за Мечо Пух, въпреки че съдържа малко повече пух от останалите плюшени животни…
8. Трябва винаги да се радваме на всеки нов ден.
Няма значение какво се е случило вчера или какво ще стане утре – днешният ден е дошъл за теб, той трябва да бъде приет с радост и отпразнуван!
„Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.“
9. За любовта трябват и жертви.
Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не, Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!
Без съмнение Мечо Пух би могъл да пише най-добрите брачни обети. Прасчо също – да не забравяме думите му, че любовта не се пише, тя се чувства.
10. Трябва винаги да бдим над хората, които обичаме.
– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…
„Мечо Пух“ ни научи никога да не приемаме близките си за дамата – защото никога не знаем, докога ще бъде с нас.
Източник: spisanie
