В един идеален свят всички ние може да се разбираме отлично. Вие в идеален свят ли живеете? Аз не. Моят свят никога не е бил идеален, независимо колко силно искам да е обратното. Моят свят е пълен с хора, с които е изключително трудно да се разбереш. Моят свят гъмжи от идиоти.
Ще ви се наложи да работите с идиоти. Тъжно, но нямате друг избор. Идиотите са част от работата. Целият свят, а съответно и работното ви място са пълни с идиоти.
Можете единствено да се научите да разпознавате идиотите и да се разбирате с тях възможно най-добре. Не съм казал, че е нужно да ги харесвате – за себе си лично съм доказал, че това е невъзможно. Казвам само да се научите да се разбирате с тях.
Преди обаче да ви дам правилата си за това как да се разбирате с идиотите, трябва да се научите как да идентифицирате кой е идиот и кой – не.
Нека ви предложа един – със сигурност непълен! – инвентарен списък на идиотите.
Лъжецът.
Татко винаги повтаряше, че е по-добре във фирмата ти да работи крадец, отколкото лъжец, защото крадеца поне можеш да го следиш какви ги върши. Никога не забравих думите му. И категорично отказвам да търпя в живота си хора, които ме лъжат. Като мениджър хвана ли някой служител да ме лъже, го уволнявам на секундата. Точка. Ама какво, ама как – без повече коментари и разговори. Съветвам и вас да постъпвате така. Струва ви се сурово? Ни най-малко не е. Да лъжеш е недостатък на характера, който руши доверието, а ако не можете да имате доверие на хората, с които работите, обречени сте. Без значение колко е дребна лъжата. Лъжата си е лъжа. А човек, който лъже за дреболии, ще ви излъже и за по-сериозни неща.
Ревлата.
Е, не се палете толкова! Съжалявам да го кажа, но този раздел е запазен за жените. Това не е сексизъм, а прост факт. През живота си съм се срещал с хиляди служители и никога не съм виждал мъж да плаче за работата си. Когато става дума за бизнес, най-добре си спомнете оная реплика на Том Ханкс от филма „Тяхната собствена лига“: „В бейзбола няма сълзи!“ Е, в бизнеса също. Плачът не е нищо друго, освен форма на манипулация. Да, знам, понякога е и искрена емоционална реакция на значимо и разстройващо житейско събитие. Обидата от страна на колега не се брои за значимо и разстройващо житейско събитие. Нито пък полученият слаб атестат за работата ви. Е, ако ви звъннат по телефона да ви кажат, че къщата ви е изгоряла, че кола е сгазила кучето ви или че някой ваш близък е починал, тогава можете да си поплачете. Може дори и аз да поплача с вас. Във всеки друг случай обаче – не, да си имаме уважението! Преглътнете горчивия хап и давайте нататък.
Ако сте мениджър, а срещу вас седи служителка и плаче, подайте ѝ салфетка и изчакайте търпеливо сълзите ѝ да пресъхнат. Не се поддавайте на манипулацията. Дори и искрено да сте на нейна страна, бъдете твърди. В края на краищата бизнес въртите, не детска градина.
Господин Щастлив. Господин Вечна усмивка. Господин Положителен. Господин Всяко-Зло-За-Добро. Господин Има-Светлина-В-Края-На-Тунела. Господин Знам-Клише-За-Всяка-Ситуация.
Представихте ли си го вече? Лично аз този тип съм го прекръстил на „господин Гади-Ми-Се-От-Теб“! Понякога човек трябва да изтрие от физиономията си малоумната усмивка, да се намръщи едно хубаво, пък да се хване за работа! Понякога светлината в дъното на тунела са светлините на задаващия се насреща влак. Не всяко зло е за добро, често се случва нещата не да се подредят, а тотално да се объркат. „Здрасти, господин Положителен – ти положително си и прост, и мързелив, и като цяло заблуден!“ Независимо какви ви ги приказват мотивационните лектори, отношението не е всичко: то е само едно от важните неща; рано или късно трябва да се надигнете и да почнете да бачкате!
Дали съм против цялостната позитивна нагласа? Ни най-малко. Просто отбелязвам, че мнозина прекарват повече време в старание да бъдат позитивни, отколкото в старание да си свършат работата. Понякога не ти е нужен господин Положителен! Напротив, трябва ти някой господин Тотално-Вкиснат, на когото окончателно е писнало от некомпетентност и размотаване, който просто иска да се свърши малко реална работа! Отношението му е категорично отрицателно, иска работата готова от днес за вчера и, ако може, без излишни въпроси. Аз лично винаги ще предпочета господин Вкиснат пред господин Положителен.
Сладураната.
Тя е толкова сладка, че ти се повдига. Познавате ли я? Много ясно, че я познавате. Пазете се от нея: малката сладуранка ми е забивала нож в гърба по-често от всеки друг тип идиоти! Лесно може да ви заблуди. Всъщност сладурани има и при двата пола. Те са така мили и грижовни, и толкова искат да сте най-добри приятели… когато ви гледат в очите. Само не им обръщайте гръб!
Грубиянинът.
Грубияните може да приемат всякаква форма. В бизнеса този тип не прилича на едрите момчета, които са ви тормозили в училищния двор. Може да го срещнете в лицето на дребничката среброкоса рецепционистка, дето работи във фирмата от четиресет години. Друг път грубиянинът е домакин на етажа и прави така, че на бюрото ви никога да няма достатъчно кламери. А понякога това е шефът ви.
Грубияните са хора с крехко, дребно его, чиито способности не могат да ги изведат на водеща позиция, така че те използват максимално всяка трохичка власт, до която са успели да се докопат. Ако имате шеф грубиянин, то той най-вероятно използва като оръжие положението си. „Ще правиш каквото ти кажа, защото аз съм шефът!“ С други думи, не обръщай внимание на това, че нарежданията ми са пълна безсмислица; просто изпълнявай, защото аз съм казал така. Как да се справите с такъв човек? По същия начин, по който сте се справяли в училищния двор: опълчвате му се. Грубияните най-често отстъпват, когато някой им се опъне. Най-важното е да не се страхувате от тях. Грубияните се хранят със страха ви и изсмукват самочувствието ви. Говорете логично и бъдете твърди, не си изпускайте нервите и се постарайте да имате малко пари за черни дни в банката, в случай че ви уволнят.
Клюкарката.
Тоя тип хора знаят всичко за всеки. Обикновено не са много ефективни, защото, вместо да си гледат своята работа, все търсят повод да си заврат носа в чуждата. Прекарват много време на телефона, сноват непрекъснато из офиса и получават хиляди имейли. Припомнете на клюкарката, че ѝ плащате не за доноси и информации, а за постигнати резултати. И никога не я стимулирайте, като я слушате! Защото точно това е причината клюкарите да събират информация – за да могат да я разпространяват. Не се забърквайте в интригите им.
Гаднярът. (Този тип идиот има няколко подвида.)
Умникът.
Той има готова остроумна реплика за всяка ситуация. В подходящ момент подобна забележка може да разтовари напрежението, което много помага на екипната работа. Но когато е злобна или саркастична, от нея няма никаква полза, напротив – оказва се, че в екипа има досаден дразнител.
Коравият.
По едно време съпругата ми Роуз Мери работеше за една шефка, която имаше репутацията на най-коравата в цялата фирма. Жената си го знаеше и се гордееше с това. Истинска работохоличка, тя лягаше и ставаше с работата. Дълбоко в себе си беше добър човек, но в същото време и страшна досада. Приела беше тази си черта присърце и я навираше в очите на всички. На едно парти доста време я слушах как буквално се хвали по този повод и, какъвто съм си свит и срамежлив, я попитах защо е станала такава. Тя ми дръпна речта „за честта на фирмата“: в бизнеса било така, всеки от служителите ѝ трябвало да се старае да продава възможно най-много пейджъри (Помните ли пейджърите? Това продаваше нейната фирма), всеки в компанията трябвало да се грижи работата да върви така, както се грижела тя и прочие, и прочие. А аз ѝ викам: „А бе, това са просто пейджъри! Ползват ги най-вече докторите, наркодилърите и най-големите загубеняци.
Мога да си купя пейджър от вашата сериозна компания, а може да си го взема и от будката за вестници на ъгъла. В края на краищата не става дума за световния мир и гладуващите деца в Африка, а за пейджъри. Я го давай малко по-леко!“ Не мисля, че жената ме разбра. Но аз също не я разбирах.
Може да ви е грижа за фирмата, може да изпитвате страст към работата си, да обичате искрено онова, с което се занимавате, и компанията, в която работите, но все пак гледайте по-леко на нещата и не се превръщайте в работохолици.
Подмазвачът.
Този тип лесно се познава: панталонът на коленете му е протрит от лазене. Обикновено е най-добричкият в целия офис и е приятел на всички. Иска просто хората да се разбират и да са си дружки, и смята всяка идея, която чуе, за отлична. Иска всички да го харесват. Да прави всички щастливи. Обикновено не спира да повтаря колко добре се справяте, колко сте умни, как ви се възхищава и колко му е приятно да работи с вас. Пазете се от този човек. Най-вероятно е неискрен некадърник, който зад гърба ви бълва змии и гущери.
Глупакът.
Думата не е просто удобен обиден лаф, а цяла категория идиоти, които можете да срещнете на работа. Тия нещастници просто се държат неуместно във всякаква ситуация. Приказват глупости, вършат глупости и – живи и здрави да са! – не може да им се помогне кой знае с какво. Примирете се с тях и се молете да не ви се налага да разчитате на помощта им.
Красавецът.
Знаете ги тези – твърде красиви за тоя живот, твърде красиви, за да свършат каквато и да било работа. Тия хора така се носят през живота – разчитат на красотата си. В това число далеч не влизат само жени! Има много хубави момченца, които разчитат само на перфектната си усмивка, перфектната си коса и плочките по корема. Да им завиждам ли? Да, мъничко завиждам! Аз никога не съм преуспявал благодарение на външния си вид. Налагаше ми се да постигам резултати. Както трябва да прави всеки човек!
Значи съм против това да наемате на работа сексапилни красавци? Нищо подобно. Не всички красавци и красавици са лоши служители. Само подчертавам, че на работното място за хората трябва да се съди по резултатите им, а не по това как се опъват джинсите по задника им.
Простакът.
Това е човекът без капка уважение към чуждото мнение, идеи, думи, действия, работа, личност и пост, който на всичкото отгоре и демонстрира тази липса на уважение през цялото време. Ако за вас работи подобен човек, уволнете го веднага: животът е твърде кратък, за да допускате за вас да работи простак. Ако вие работите за простак, напуснете и си намерете друга работа: животът е твърде кратък, за да търпите неуважението на простаците. Ако имате колега простак, преместете се в друг отдел, стига да е възможно. Ако не е възможно, дистанцирайте се максимално от него. Също така трябва да му стане ясно, че няма да толерирате поведението му. Ако не успеете, напуснете и си намерете друга работа. Както вече казах, животът е твърде кратък.
„Схванах ти мисълта, Лари, а какво ще ме посъветваш да направя?“
Идиотите са неизменно стопроцентови егоцентрици. Не им пука нито за вас, нито за фирмата. Интересуват се от едно-единствено нещо: от самите себе си. Имат крехко его, което трябва непрекъснато да подхранват.
Съветът ми е следният: не им давайте вниманието, за което тези хора отчаяно копнеят, независимо от крайностите, до които стигат в настояването си за него.
Обикновено паметта на идиотите е силно селективна. Записвайте си всичко. В спора побеждава онзи, чиито бележки са най-подробни. Ако сте в конфликт с идиот, винаги се подсигурявайте с възможно най-пълна документация.
Не позволявайте нещата да станат лични. Не допускайте идиотът да ви влезе под кожата. В секундата, в която се разстроите, идиотът вече е овладял ситуацията и ви е победил. Подадете ли му пръст, може да се простите не само с цялата си ръка, а и със спокойствието си.
Не заобикаляйте идиотите.
С идиотите човек трябва да се справи веднъж завинаги. За мен не е трудно, аз обичам конфронтациите. Не ми е проблем да погледна някого в очите и да му кажа: „Ти си идиот и аз няма да те търпя“. Повечето хора обаче не са толкова конфликтни. И, в интерес на истината, биха сторили всичко, само и само никога да не влизат в конфликт. Но това рано или късно трябва да се направи. Не го ли сторите, очаквайте всички да ви тъпчат, както им е угодно. Преглътнете и се изправете очи в очи с проблема. Опълчете се на идиота овладяно и делово.
Последното не е в противоречие с предишната ми препоръка да не си изпускате нервите. Просто трябва да направите така, че идиотът да не получи надмощие над вас поради факта, че сте решили да не обръщате внимание на глупостта му, и да не продължава да ви се прави на велик.
Глупостта не трябва да се пренебрегва – трябва да се разправите с нея, да я наречете с истинското ѝ име, а след това да я подминете с енергична крачка и да продължите живота си.
Откъс от бестселъра на Лари Уингет, НЕСЛУЧАЙНО МУ ВИКАМЕ БАЧКАНЕ!
Източник: gnezdoto.net
