„Всички го мислехме!“ рядко е добро извинение, за да кажете нещо грубо. Дори и другите да мислят едно и също нещо, има основателна причина всички да запазим такива мисли за себе си.
За да избегнете социални и професионални катастрофи, е задължително да се научите да държите езика зад зъбите си. Следващите мисли са доказателство, че не всичко, което минава през ума ни, трябва да бъде казано на глас.
- „Не слушах.“
Ей, случва се! Понякога вашият съпруг / съпруга, дете или приятел не спира да говори и отново, и отново и вие пропускате последните 30 секунди от тяхната история. Вместо да им кажете, че не могат да задържат адекватно вашето внимание, обаче, по-добре е да се усмихвате и да кимате и да казвате „Уау, толкова готино!“ от време на време.
- „Не биваше да си оформяш бретон.“
Идва време в живота на всяка жена, когато тя се озовава на кръстопът: да оформи ли бретон или не бретон. Ако тя избере първото, задължително е да подкрепите решението й, независимо от резултата. Към този момент деянието е извършено – и дори да изглежда нелепо, няма смисъл да я карате да се чувства несигурна. Това са правилата!
- „Правиш това погрешно.“
Ако виждате, че някой прави нещо неправилно е естествено да имаш желание да го поправиш. Но, за да не нараните колегата си, най-добре е да не се натрапвате с непоискан съвет.
- „Това беше трудно за гледане.“
Всички сме имали приятел, който ни е поканил на някакво лично представление – игра, четене на поезия, музикално изпълнение – което се оказва пълна катастрофа. И когато той се приближава развълнувано, след като шоуто най-накрая е приключило, трябва да се придържате към класиката: „Бяхте невероятни “. (В името на изкуството и приятелството, продължавайте да правите това.)
- „Не си спомням името ти.“
Никога не казвайте на някого, че не помните името му! Просто се усмихнете и опитайте да го представите на някой друг, така че те ще бъдат принудени да кажат името си отново. По този начин можете да си спестите неудобството да кажете „Много съжалявам, забравих името ви“.
