Днес разказваме една приказка за богатство и бедност, в която можете да се потопите само на 2 часа от София. Ако хванете отклонението от магистралата към Кулата, което води към Мелник, малко преди най-малкия град в България, за който ще разкажем в следващия пътепис, свървате към Хърсово. Минавате по удивителен път, който открива гледки като във Франция, защото – докъдето стига погледът, са насадени лозя и лозя, и лозя.
Всъщност, напред се открива заплашителна и заплашително близка гледка към свъсената планина, която дели страната ни от съседна Гърция, окичена с ветроперки на билото. Кара се по живописното и тясно шосе до Катунци. Оттам на някоя от преките вляво от центъра, по-добре ще ви насочат местните, отколкото навигацията, завивате по пътя на вярата. Защото друг път няма. До Златолист се стига по трасе, подходящо най-вече за каруци, на което само в отделни участъци има следи от някогашен асфалт. Надеждата обаче не умира, защото по бавното пътуване по няколкото само километра – нищо чудно да ви отнеме близо половин час, съвсем в началото се натъквате на извора на Преподобна Стойна, за която сигурно сте чували главно като марка минерална вода, която се среща изключително рядко.
По-нататък се кара все напред до кръстопът, от който същото трасе продължава към Роженския манастир, а вляво има мостче, по което може да мине само една кола. Е, след него вече сте в Златолист. Едно от най-малките селца в България, почти безжизнено като повечето от тях. Всъщност, живот няма в къщите в ретро стил, разположени под ярките каменни пирамиди, които знаем като Мелнишки. Оживление има от множеството коли и дори автобуси – как ли долазват през безпътицата, отправили се към малкия селски храм. Пред него са наредени сергии на търговци, които продават от домашен мед до мехлеми – има и такива за всичко, достойни за Нобел „пенкилери”.
Не че черквата е някаква кой знае каква ценност на архитектурата. Обещахме ви приказка и заради нея всички идват в това иначе забравено село, което едва ли го има дори на картата. Това е последното кътче, където е живяла, служила е и се е молила Преподобна Стойна. Нейното местенце е под тавана на храма, който – апропо – освен, че е посветен на Св. Георги Победоносец, е и доста интересен и отвътре – автентичен от време оно. Повечето хора направо се качват на втория етаж. Там събуват обувките си – странен и по-скоро типичен за мюсюлманите ритуал, за да влязат в малкото стайче, като килийка, където е живяла праведната жена. Скромно обзаведено, сега то е уникално с колекцията от неща, оставяни с пожелания за здраве и успех на различни хора.
Даже майката на Бербатов минавала от тук през годините, когато той имаше проблеми, преди да стигне върха в „Манчестър Юнайтед”, трудно признат в собствената си страна. Същото важи и за Преподобна Стойна, която познавачите смятат за далеч по-голям феномен от самата Ванга. Даже тя, казват, го признавала. Смятала се за нещо като ученичка на предтечата – първата българка с доказани екстрасенситивни способности. Излезли от двата квадратни метра на скромното жилище на монахинята, посетителите бързат да записват в тетрадките, които са налични или на листчета, които си носят от вкъщи, своите желания и пожелания.
После излизат на двора и следват останалите поверия. Първото е, че трябва не просто да се пипне – да се прегърне уникалното дърво, около което е организирано цялото пространство. То е на 1300 години. Колкото България. После идва поверието, че се сяда на люлката на пожеланието. Както децата, така и бабите се люшват за здраве и благополучие. Накрая, понеже вече е горещо, се пие вода от черковната чешма на открито. Странно е, но черквата с този феноменален двор и особено зеленината в него, са като истински оазис на фона на малко пустинния пейзаж в селото с толкова звучното, че даже мелодично име Златолист.
Може да тръгнете към Роженския манастир и Мелник, а по обратния път, след като се върнете на главния път и поемете към магистралата, скоро се озовавате при табелата за село Зорница.
Изненадващо е, но на хълма в съседство е единственият признат замък в България. Местният винарски, спа – и курортен ризорт (резервационните системи го наричат скучно „Семеен комплекс”, но пък му дават стотни под максималната си оценка от 10) е част от световната верига на шато, както е например дворецът над Касис, за който неотдавна ви разказахме. Общото, освен табелата на бранда, е отличното розе, които произвеждат двете места. В Касис е започнало изобщо да се прави това вино, а при нас това става не толкова отдавна в околността, но пък се получава чудесно. Апропо, бг шатото с къщичките му и прекрасния ресторант е едно от малкото места за настаняване у нас, които си държат високата цена и за които няма сезон.
Източник: Дир.БГ
