„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите бо божесто,
Царице, ти любов си победен,
душа изтъкана от чувства високи.“
Иван Вазов
На 22 август 1860г. в Требшен, Германия (днес Тшебехов, Полша), е родена Елеонора фон Ройс – Кьостриц, по-късно станала известна като българската царица Елеонора (1860 – 1917). Тя е дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на принцеса Луиза Каролина фон Грайц, има първи брак с принц Кьостриц, който е сред спряганите имена още за първи български княз. След овдовяването си участва като милoсърдна сестра от Германския червения кръст на фронтовата линия в различи военни конфликти, за което е наградена с високи отличия. Избрана е за член на Австро-унгарския червен кръст и става сътрудник на Международния комитет на Червения кръст в Женева.
Сватбената снимка на княз Фердинанд и княгиня Елеонора
Когато първата съпруга на княз тогава Фердинанд Мария-Луиза Бурбон-Пармска почива през 1899 г., князът се обръща към Великата княгиня Мария Павловна с молба да му предложи нова жена – тя трябвало да няма очаквания за бурен семеен живот с любов, да е почтена и да се занимава с благотворителност. Мария Павловна предлага Елеонора и двамата се женят на 28 февруари 1908 г.. Тя приема титлата „княгиня на българите“, а след обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 – титлата „царица на българите“.
Елеонора е сдържана, но сърдечна, и скоро става любимка на народа и на децата на Фердинанд. Тя идва в България с твърдото намерение да разгръща благотворителност, да бъде обичана царица и любяща майка на заварените си деца. Характерът й е твърд и несломим, но сърцето й е милостиво – нейният личен девиз е „Вярност и постоянство“.
Царица Елеонора разгръща невероятна не само за нашата страна благотворителна дейност. Работата й на фронта я е научила да не се страхува, да бъде практична и организирана и тя за кратко време основава, ръководи, но и работи в редица благотворителни съюзи, дружества и организации. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк. Тя е патрон на Българския червен кръст, като помага за началната му организация и дейност. При започване на Първата балканска война (1912 – 1913) е зачислена в редовната армия с чин полковник.
Царица Елеонора като милосърдна сестра на Червения кръст
По време на войните за национално обединение тя активно координира дейността на милосърдни сестри, болнични заведения на фронта и в тила, подпомага войнишките семейства. Благодарение на нея е запазена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започва реставрация.
Царица Елеонора заболява тежко на фронта по време на Първата световна война. Опити за лечение, операции – нищо не успява да й помогне. Умира в двореца в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква. Според последната й воля всичките й лични средства и много от вещите й са завещани от благотворителни организации и от Червения кръст. На погребението й се стича цяла София и по думите на поета Кирил Христов – не е имало столичанка, която да не присъства.