Рилският манастир е най-големият манастир у нас и един от най-почитаните в целия православен свят.
Създаването му е свързано с живота на българския светец Иван Рилски, който е роден в края на 9 в. с.Скрино, малко селце в гънките на Осоговска планина. Иван Рилски бил свидетел на едни от най-важните събития в българската история – приемането на християнството, възходът на държавата по времето на цар Симеон и упадъкът й при неговия син Петър.След като приел монашеството в Бобошевския манастир „Свети Димитър“ светецът се отдал на отшелнически живот.
Иван Рилски бил на много места, преди да се установи в Рила, където основал манастир, където останал до края на живота си.
През 11-12 в., по време на византийското владичество манастирът вече бил известен и бил опора на българското самосъзнание и родова памет. След възстановяването на българската държава през 1185г. пренесли мощите на светеца в новата столица Търново – неоспорим знак за огромното значение на св.Иван Рилски, смятан за небесен покровител на България.
През 14 в. манастирът се превърнал в солидно укрепен и внушителен комплекс, благодарение на усилията на местния феодален владетел севастократор Хрельо. През 1335 г. той построил пет етажна отбранителна кула с бойници, известна като Хрельовата кула, а през 1343г. издигнал до кулата църква, която била разрушена през 19 в.
При завладяването на България от Османската империя манастирът оцелял и запазил привилигированото си положение. Но през 1435г. бил напълно обезлюден от разбойницически нападения. Възстановен бил през 1460г. от трима братя, които през 1469г. успели да издействат от султан Мурад II разрешение за връщане намощите на св.Иван Рилски в манастира. Връщане на мощите на светеца е превърнало във всенародна демонстрация на неугасващия български дух. Шествието е описано от Владислав Граматик в Панагерика на манастира.
През годините на робството манастирът бил голям книжовен и религиозен център. Тук работели книжовници, преводачи и зографи, обучавали се духовници, поддържали се активни връзки с останалите православни държави. В началото на 19 в. манастирът бил обновен от майстор Алекси Рилец. През 1834г. започнал строежът на новата манастирска църква „Рождество Богородично“.
Всички стенописи в нея били рисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Иконостасът й е най-големият на Балканите. Резбован е три години от майстор Атанас Теладур и е изцяло позлатен няколко години след поставянето. Двете изключително ценни реликви са мощите на св. Иван Рилски ичудотворната икона „Св.Богородица Одигитрия(Пътеводителката)“, които се намират в главната църква. Библиотеката на манастира съхранява 16 000 тома, сред тях има особено ценни кописи от 15-19 в.
Музеят на манастира има над 380 експоната – икона, оръжия, свещенически одежди, богослужебни предмети, дарове и дарствени грамоти. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас, изработен през 1836г. от Неофит Рилски за манастирското училище и Рафаиловият кръст.
Къде: гр.Рила, обл. Кюстендил
Кога: целогодишно
Източник: nasamnatam
