Двайсет години след като съпругът ми почина, срещнах мъжа на живота си.
Чувала съм, че животът не свършвал след петдесет и, че голямата любов идва веднъж, но винаги съм смятала това за някакви клишета. Които навярно си ги измисляме, за да приемем по-леко факта, че животът си минава и, че, каквото и да си мислим, все повече приближаваме до смъртта.
Така се случи, че се докоснах до смъртта твърде рано. Още като бях на 22 години, почина майка ми. Седем години по-късно я последва и баща ми. Отгоре на всичко и станах млада вдовица – съпругът ми почина на 51 години, когато самата аз бях на 44.
Следващите двадесет години прекарах единствено с мисълта как да отгледам двете ни дъщери. Бях забравила какво е това личен живот. Ходех на три места на работа, за да мога да осигуря на децата приличен стандарт.
Те вече са пораснали и са взели нещата в свои ръце. Аз не съм и мислила, че повече мога да се събера с мъж и затова за самата мен беше голяма изненада, когато това се случи. Стана по начина, по който се случват нещата в наше време – започнахме да си пишем по интернет. Аз вече живея сама и ровенето в сайтове и писането с други хора в чата ми е единственото забавление. С него обаче си допаднахме и самата не разбрах кога си уговорихме първа среща. За моя голяма изненада само месец по-късно заживяхме заедно и сега мога с чисто сърце да кажа, че той е голямата любов на живота ми.
В. К., Варна
Източник:bgnow.eu