„Казват, че приятел в нужда се познава. Вярно е. Помисли, ако закъсаш, има ли на кого да се обадиш да дотърчи да те спасява. Ама ей тъй, да можеш го вдигна с твойта беда по всяко време. Има и друга приказка: „Дръж се здраво за приятел, който ти се кара!“. Това иде да рече, че приятелят не е само тоя, дето му ревеш на рамото. Ами и такъв, който да ти рече и кога бъркаш, кога си кривнал от пътя, пък да те пораздруса малко, да те намести.
Обаче има и трето, дето иде най-важното – ПРИЯТЕЛ В РАДОСТ СЕ ПОЗНАВА! Българската душа е малко така устроена, че като ти е на теб крив животът, трудно се радваш за другия, даже по-скоро болно ти става той като е добре. Същинският ти приятел е този, дето като те споходи радост, и той се радва с тебе наравно! Туй е ония бедният ти приятел, дето едва свързва двата края, ама ако на теб ти дойде сполука, ще ти стисне ръката! Туй е оная приятелка, дето сърцето й е опустяло от самотия, ама ако ти срещнеш твоя човек, тя ще се радва за теб и твойта обич! Или пък оня приятел, дето един ден ще издума, че майка му стара, ти си по-голям майстор от него и ще е горд, че се знаете.
Да ти кажа, много неща можеш да разбереш за себе си, ако си видиш приятелите. Ако се огледаш в тия около тебе, харесва ли ти, или не, ще видиш точно колко чиниш и какъв живот ти е по мярка!…“
“ Стопанката на Господ „
