Моята баба, която е стара балканджийка и в момента е жива на 96 години веднъж ми разказа как живеят хората на село едновременно. Тя ми разказа, че когато някой от селото му се случило нещастие, цялото село се вдигало да го подкрепя. Имало един случай, когато на някакъв човек се издават всички овце. Това е бил целият му поминък. Тогава той взе едно въже и тръгна към гората да се беси.
Съселяните му го спряха, хванали го и започнаха да минават от къща в къща. И от всяка къща му дадат по нещо, кой агне, кой козле, кой теле. Така че накрая човек завършил с повече добитък отколкото първоначално имал. Това е истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си кого знае, а не днес държавното насилие и чиновнически произвол, които отнемат от тези, които работят и дават на други, които не искат да работят само защото отговарят на определени „социални критерии“.
В старата жива и органична селска общност няма как да се получи нещо, но се помага само на честните и трудещите се хора, когато изпадат в беда. При това без закон и писмени правила. Простите хора са постъпили по сърце, съвест и според добрия пример, които са видели от дедите си.
Баба ми разказва също, че когато някой започнел да строи къща, купувал само пироните, а другите му помагали да събере и издяла греди от гората, и да направи кирпич от глината на двора, както и цяло село се вдигало да му строи къщата.
Така дори и най-бедните са имали свой дом без поробване към банките за остатъка от живота си. В днешното време на индивидуализъм и себичност сме изгубили тези реалности, затова сме поробени в една система в която заробването към банки и кредитори задушава и строителството и свободата на развитие.
И ако някой иска да види какво е било това нещо цяло село да се събере да строи за свой съселянин ви предлагам следното видео в което можете да видите какво е способна на постигне една сговорна дружина от амиши само за 10 часа работа:
Размислите и изводите ще оставя на вас самите.
Източник: krasivdom