„Защо не иска да се оженим?“ – чуди се младата жена и задава този въпрос първо на приятелката си, после на майка си и накрая на психолога. Но не и на приятеля си.
А дали, ако се осмели да го попита направо, ще чуе искрен и правдоподобен отговор?
За да помогне на жените да се ориентират в сложната мъжка психология, известният руски психолог Олга Маховска се опитва да разбули някои от „тайните“ на съвременния мъж. Тя подлага на дисекция мъжките вярвания, митове и ментални нагласи, които създават психологическите пречки за женитбата. Но смята, че е честно и да им даде думата.
„Кое ви пречи да се ожените?“ пита тя в поредица от интервюта неженени мъже и в разговорите си с тях селектира интересна колекция от повтарящи се симптоми на този феномен.
И въпреки че ние може и да не виждаме никакви обективни причини да избягват брака, тези мъже имат сериозни аргументи „против“. Някои смятат, че за всичко са виновни жените, тоест тяхното поведение и мислене правят брака невъзможен. Други пък обвиняват обстоятелствата и твърдят, че самият порядък на вселената е против брака (или поне собствената им съдба). А трета група мъже най-благородно и „мъжкарски“ поемат цялата отговорност и чистосърдечно си признават: „Сам съм си виновен“.
И така, уважаеми дами, вижте какво казват самите мъже. Подбрахме част от мъжките откровения от книгата на Олга Маховска „Мъжът като загадка“, които най-вероятно никога няма да чуете от половинката си. И ще откриете изключително интересна и… полезна информация.
1. „Мозъкът на жените е устроен по-различно. Мъжът мисли за бъдещето, а жената не го може.
Тя живее „тук и сега“ и човек никога не може да знае какво ще ѝ се случи утре. Много жени следват принципа „очи, които не се виждат, се забравят“. Демонстрират ти любов и вярност, очите им блестят, сърцето прелива от нежност… Но малко да се отдалечиш, и вече изгарят от страст към друг. Липсва им стратегическо мислене. Тяхното мислене е ситуативно.“
2. „На жените им дай всичко наведнъж, и то веднага.
Обича те, а в замяна иска дете, къща, кола, гаранции за материално благоденствие. И ако не ѝ ги дадеш, веднага те обвинява, че си безчувствен и я лишаваш от нужното внимание. „Ако ме обичаше, щеше да направиш всичко за мен!“ Жената не разбира, че у мъжа чувствата се развиват бавно и трябва да му бъде дадена възможност да ги осъзнае, да си изясни кое как да прави.“
3. „Жената е прекалено развита в емоционално отношение.
Тя преживява много дълбоко всяко нещо, долавя хиляди нюанси и подробности, които мъжкият мозък по никакъв начин не може да види. И точно тази прекомерна емоционалност пречи на мъжа да гледа напред. Тя сякаш му казва: „Дръж се за мен и ще видиш колко лесно и хубаво ще бъде!“ или „Само с мен можеш да бъдеш щастлив!“. Фактически тя го ограничава, не му позволява да вижда по-далече от носа си. А после се чуди защо се е запуснал, изтегнал се е на дивана и ѝ е обърнал гръб. Ако на един мъж не му позволяват да изследва света около себе си и да върви напред, той се отпуска и губи интерес към живота. Защото домашното ежедневие и домакинството изобщо не са неща, които го вълнуват. Той се чувства като затворник, окован с вериги. И започва да се носи по течението, става апатичен, надебелява… А когато разбере, че вече нищо не може да се промени и не може да удовлетвори изискванията на жената, става един наистина нещастен човек.“
4. „Жената си мисли, че щом роди, целият свят трябва да падне в краката ѝ и да започне да я боготвори.
Но раждането на детето не прави на мъжа толкова силно впечатление, както на жената. Него от малък го подготвят за друга мисия. Той също иска да го зачитат, но не като баща и глава на семейство, а като автор на някоя оригинална идея или феноменална способност. Мъжът иска да промени целия свят! А жената иска да дари на света дете, да бъде самата Дева Мария!“
5. „Жените са меркантилни.
В днешно време жените още от първия ден най-безсрамно започват да се интересуват колко печелиш, какво работиш и какво положение заемаш. Когато разговаряш с жена на първа среща, може да се почувстваш като на интервю за работа. Задава ти въпроси един след друг, внимателно оглежда как си облечен, а освен това поръчва най-скъпите ястия и наблюдава как ще реагираш. И в един момент може да стане и да си тръгне просто защото решава, че няма смисъл да си губи времето с теб. Ние очакваме от жените топлина и грижа, а вместо това получаваме студенина и прагматизъм… Това е много неприятно. Достатъчен ни е прагматизмът и сметките в бизнеса.“
6. „Зависимостта е заложена в женската природа. Нейното мнение зависи от хиляди неща – от времето, от приятелките ѝ, от майка ѝ, от колежката… По цял ден дрънкат глупости и събират купища отпадъци, като обвивки от бонбони, а после се прибират вкъщи и изсипват тези боклуци на мъжете си. Много пъти съм мислил за това и стигнах до извода, че жените се нуждаят от някой психолог или психотерапевт, който поне веднъж в седмицата да се ангажира да ги изслушва. Не мога всеки ден, прибирайки се от работа, да се занимавам с подобни глупости и да ги посрещам с ентусиазъм. Разбирам да е дете, да ходи след родителите си и да им досажда с въпроси, но когато една зряла жена напълно сериозно те пита: „Как мислиш, дали не е опасно да правим секс при пълнолуние?“, направо губя дар слово и, извинете, всякакво желание. А това е поредният начин да се измъкне от изпълнение на съпружеските си задължения. Вместо да чете списания и да тича по салоните за красота, по-добре да се поинтересува какво да направи, за да се чувства мъжът ѝ добре.“
7. „Светът е така устроен, че в него да доминира мъжът, а жената да се подчинява.
Но медиите направиха жените твърде агресивни. И тъй като са слаби и податливи на внушения същества, в момента, в който някой им докаже, че не е хубаво да слушат мъжете си, те правят всичко възможно, за да спрат да се подчиняват. Дори това да влиза в противоречие със здравия разум. За съжаление, всички ние се превърнахме в заложници на така наречената западна цивилизация, която ни отне статута на мъже. Дори четох някъде, че според последните проучвания нивото на хормоните при мъжете рязко се е понижило. Ако мъжете престанат да се борят за своите жени, ако поколение след поколение губят мъжкото в себе си, какво ще стане с генофонда на нацията? Жените в днешно време са обременени от непосилни ангажименти и все повече заприличват на мъже, а мъжете – на жени. Привличането между половете се губи. И в края на краищата вече нито мъжете, нито жените гледат на любовта и брака като на най-важното нещо в своя живот.“
8. „Жените много грешат, като си мислят, че силата им е в тяхната външност.
Прекалено много внимание отделят да се „кипрят“… гримират се, ходят на фризьор, на масаж, на СПА. И изобщо пилеят сума време, за да се подготвят за среща. Не разбират ли, че щом веднъж си ги харесал, външността вече не е толкова важна? Мъжът се вълнува от собствената си фасада. А дали тя забелязва как се е подстригал, какъв пуловер е облякъл, какви обувки носи? Защото и ние отделяме време, за да изглеждаме добре, и ние искаме някой да ни оцени. Нима е лесно да подбереш хубав парфюм, приятен ресторант…? Но в повечето случаи не чуваш нито дума на възторг или благодарност. Жените не умеят да хвалят и да правят комплименти, защото си мислят, че това е работа на мъжете.“
9. „Понякога жената се държи така, сякаш мъжът е длъжен да я ухажва и „да я носи на ръце“ през цялото време преди да се оженят.
А тя може да си почива, защото нейната работа тепърва предстои! Но така той почти няма възможност да оцени нейните качества. Всичко, с което ще се сблъска после, ще бъде изненада за него. Ако е приятна – добре. Ами ако не е? Получава се нещо като древния обет за девственост до брака. Само че днес жената спи с теб преди брака, а всичко останало – да се занимава с домакинството, да организира почивките, да те подкрепя в работата – обещава, че ще прави после, някой ден… Когато се ожениш за нея.“
10. „Имам изискан вкус по отношение на жените.
Въпреки че жените разполагат с цяла индустрия за поддържане на външния си вид, те пак го правят без вкус. Обличат се предизвикателно, без финес, като тези от пиацата, а с този силен грим приличат на клоуни… Ами тия деколтета до пъпа! Като демонстрираш прелестите си, единствено показваш простотия. Не разбират ли колко неприлично е да ходят така облечени на работа. По-добре демонстрирай ум, интелект. Ако изобщо го имаш… А ако нямаш, деколтето само потвърждава този факт. Струва ми се, че жените ни са повлияни от ориенталската традиция да съблазняват мъжете и да им угаждат. Доста унизителна традиция. Лошото е, че повечето мъже предпочитат точно такива тъпачки. Силиконова блондинка с напомпани устни, голям бюст и птичи мозък – това е нашият идеал.“
11. „В днешно време жената предпочита да се разпорежда на територията на мъжа, и то за негова сметка.
Докато се обърнеш, и вече навсякъде са нейните вещи и нейният аромат. Тя не осъзнава, че ние сме ловци по природа и този инстинкт ни кара да се държим по точно противоположния начин – да нахлуваме на нейната територия, да я маркираме със свои аромати (дали на чорапи, или на дезодорант – няма значение), да трупаме свои вещи. Мъжката експанзивност се изразява именно в това – заедно с всяка „женска“, да завладее и ново пространство. И за да е сигурен, че тя му принадлежи, той трябва да знае, че на територията, която тя обитава, няма да стъпи кракът на друг мъж. Ако жената не му позволява да се убеди в това, значи крие нещо, лъже го или просто не бърза да признае, че всъщност той не ѝ харесва кой знае колко. Това се нарича подмолно поведение. И е много лош знак!“
12. „Вземането на решения е мъжка работа. Ние сме по-добри в това!
Да, жената може да вземе някое сполучливо, дори блестящо решение, но на нея не ѝ достигат силите да го изведе докрай. На жените им липсва воля за победа. Дори да си се разбрал с нея за нещо важно, все трябва да ѝ напомняш за взетото решение. Защото още на другия ден тя може да се държи така, сякаш го чува за първи път! А след още един ден е възможно вече категорично да го отхвърли като нещо, което е в противоречие с цялото ѝ същество. За жената е важна не толкова целта, колкото обстоятелствата. Тя си мисли, че щом условията са се променили, значи и целта трябва да бъде сериозно коригирана. Вчера валя дъжд и решихме да си купим джип, а днес грее слънце и спокойно може да обмислим дали да не си купим кабрио…“
13. „Жените имат адско търпение.
Ако се окажат в ситуация, в която не знаят как да постъпят, просто чакат търпеливо, докато нещата отново се подредят в тяхна полза. Много семейства с калпави мъже (алкохолици или женкари) са оцелявали само защото жената търпи и продължава да поддържа „маратона“. Не знам каква е причината – дали Господ им е дал толкова голямо търпение, или просто нямат акъл, дали имат ниска чувствителност… или може би не вярват, че човек може да ги излъже… Но те не виждат проблема дори когато е под носа им. Честно казано, невинаги е приятно да осъзнаваш, че всичките ти прегрешения минават метър. И започваш да се питаш: „Такава глупачка ли е тази жена!? Няма ли капка достойнство?“. Все пак ние предпочитаме да има малко съпротива от тяхна страна.“
14. „След раждането на детето жените губят интерес към мъжа си.
Те са така устроени, че могат да изпитват привързаност и близост само към един човек. И всъщност мъжът се превръща в притурка към нейната роля на майка. Което изобщо не ми харесва… Това противоречи на самата природа на мъжа. Той иска да е в центъра на вниманието, иска жената да му принадлежи. А да не говорим, че е много унизително да имаш за съперник едно бебе.“
15. „Брак, връзки с жени – това са занимания за младите и неопитните. От тези игри човек може само да загуби.
Един брак може да се съхрани само ако жената в него се чувства добре и е постигнала каквото иска. Иначе всичко разрушава и превръща семейното гнездо в кочина. Дори децата не могат да я спрат. Колко такива истории съм виждал… Да не говорим за сумите, които отиват за адвокати. Жената не може да разбере колко трудно е да градиш. Тя идва, намества се върху основата, която ти си създал, и после се опитва да представи нещата така, сякаш всичко е нейна заслуга. Ако една жена знае какво означава да градиш, никога не би дръзнала да зареже мъжа си. Защото би била наясно, че не може да се справи сама.“
От книгата на Олга Маховска „Мъжът като загадка. Защо не иска да се жени, а след това ‒ да се развежда“
Източник: gnezdoto.net
