Случило се така, че на една възрастна жена съпругът й починал. Тя вече била много стара и нямало как да се грижи за себе си сама, затова отишла да живее при сина си, снаха си и малкото си внуче. Само че бабата вече била наистина на години и от това здравето й от ден на ден се влошавало все повече. Слухът и зрението й отслабвали, ръцете й започвали да треперят силно и често, докато се хранела, разливала от яденето. На сина й и снаха й им писнало от цялата бъркотия, която непрекъснато се създавала и решили, че това не може да продължава повече. Било им неприятно да се хранят по този начин, затова решили да направят на бабата една малка масичка и да й я сложат близо до килера, за да се храни сама на нея.
Тя послушно се преместила на новото си място, но докато гледала как младите вечерят, очите й се пълнели със сълзи и хапките й присядали. Те пък, от своя страна, изобщо не разговаряли с нея, само я коментирали, когато за пореден път изпусне на земята някой прибор. Не след дълго дошла една вечер, в която малкото момиченце решило да седне на пода и да си поиграе с кубчетата си. Баща му изненадано го попитал какво майстори, а то невъзмутимо му отговорило, че прави малка масичка, която да постави в ъгъла и на която да сложи родителите си да се хранят, когато порасне. И двамата родители на детето загубили ума и дума.
Когато най-сетне проговорили, те започнали да плачат, защото осъзнали какво лошо нещо всъщност са направили. Още същата вечер те махнали малката масичка и поканили бабата да седне на тяхната. И от този ден нататък те нито веднъж не посмели да й направят забележка за начина, по който се храни, а когато се случело отново да падне нещо на земята, просто не му обръщали внимание.
Източник: vsyakajena