През целия си живот съм живяла съвсем сама. Тоест, нямам предвид съвсем сама, а по-скоро искам да кажа без мъж.
Иначе живях с родителите си, но баща ми почина преди повече от 20 години, а майка ми преди 5. След като и тя си отиде, вече наистина останах съвсем сама.
Без да броим котките ми разбира се – като всяка самотница и аз имам котки – три на брой, да са ми живи и здрави.
И когато наистина нямах никаква надежда, че ще срещна мъж в живота си, той се появи съвсем неочаквано.
За това трябва да благодаря на новите технологии. Откакто си взех компютър, се пристрастих към социалните мрежи и по цяла нощ сам зад клавиатурата. Така се запознах с него от един сайт, макар и вече да не се надявах.
Той е с пет години по-голям от мен, разведен. Живееше на квартира и получава минимална пенсия, така че веднага се нанесе да живее при мен. Не съм очаквала, но мисля че съм влюбена, явно наистина за любовта няма възраст…
В.С., София
Източник: po-krasivi
