Дамян Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град и след това се мести в София. Успешно се дипломира в Софийския университет в специалност „Българска филология“ през 1961 г.
Неговата творческа кариера започва през 1949 г., когато като ученик публикува първите си стихотворения във в.“Сливенско дело“. През 60-те години започва работа като литературен консултант във в.“Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на сп.“Пламък“.
От 1958 г. започват да излизат неговите собствени стихосбирки, които наброяват цели 38, като някои от тях са преиздавани по няколко пъти. Сред тях можем да открием творби като „Очакване“, „Лирика“, „Поема за щастието“, „Коленича пред теб“, „Пред олтара на слънцето“, „И си отива лятото“, „Като тревата“, „Ти приличаш на сълза“, „Ще има връщане“, „Молба към света“, „Гимназия „Родина“ и др. Също така издава драматичната поема „Преди всичко любов“, лиричната хроника „И моята България пътува“, романът „Таванът. Почти роман“, „Тетрадка по всичко“, в която той излага някои свои основни възгледи и др. Творчеството му е едно от най-значимите в българската литература в социалистическия период на България.
Голямо негово постижение е излязлата през 1963 г. книга „Пусть окно распахнется“ в превод на руски език от М. Кудинов. Отделни негови творби са публикувани на руски, белоруски, украински, унгарски и други езици.
Освен богатото литературно наследство, която оставя зад гърба си в личен план, Дамян Дамянов е женен за поетесата Надежда Захариева, от която има двама сина.
Големият поет ни напуска на 6 юни 1999 г. в София на 64-годишна възраст.
СТИХОВЕ :
КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб –
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля…Не, не, не!
Но ти си тук – усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача…
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Източник: magnifisonz
