- Тя ту се появява, ту изчезва, никой не е разгадал тайната й
- Край Чешмата на щастието в полите на Витоша имало богомилско светилище
Пернишкото село Боснек е в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България Духлата. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат единствено входа й. Хората обаче идват в селото заради природния феномен Живата вода.
На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Малки и големи от най-близката махала до него твърдят, че „Живата вода” разпознава кой е грешен и не се е покаял. Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.
Според едно предание името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други твърдения сочат, че по тези места е имало богомили и тъкмо около чудноватия извор те имали светилище.
„Живата вода” е безспорен природен феномен. Изследователи твърдят, че подобно нещо има само на още едно място в Европа – във френските Алпи. Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес, макар че е била известна още преди векове. Споменава се в пътеписите на османския пътешественик от ХVІІ век Евлия Челеби. Той нарекъл извора
„Чешмата на щастието”
Хората идват на това място по различни причини – някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Много от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода. За да се върнат някой ден отново, защото, кой знае, възможно е тази вода да изплакне очите на посетителя и те да провидят невидяното досега.
До местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за час, час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.
Преди около 60 години излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че трябва да се направи нещо по-трайно. Потомци на някогашния хлебар на селото Витан Стоянов днес разказват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница.
Като младеж той работел при италианците, строили Рилския водопровод. От тях попил европейската култура, включително и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на изложение в Загреб през 1928 г., направена по собствена рецепта, торта. И до днес местните си спомнят вкуса на хубавия му хляб
Казват, че една от тайните му била, че го замесвал с „Живата вода“. Предполага се, че тъй като неговата къща била най-близо до Живата вода, негова е била и идеята чучурът да прилича на фонтаните от европейските площади. Така майсторът-каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов направил без пари каменната глава, която да прилича на дракон.
За „Живата вода” се разказват най-различни легенди. Според една от тях когато пред змея, който се крие в извора, застане грешен човек, водата спира. Може би затова в близката пещера, където има още един извор, е поставена скала с малка икона на Богородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.
Според друго поверие, на върха над карстовия извор имало езеро, близо до днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено, страшилището се гмурнало в езерото водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.
Освен в лековитата сила на водата, посетителите търсят изцеление и от Божията майка пред образа й в близката пещера. Местните казват, че в момента, в който я поставили преди десетина години, на скалата над нея се появил ликът на Пресвета Богородица.
Познавачи на околностите разказват, че оброците по тези места били многобройни. За жалост и съвременни иманяри ровили около тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На Живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната й ще остане неразгадана още дълго. Кой знае, може пък това наистина да е чешма на щастието. 30 пещери край Боснек
В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек местност „Врелото” е най-големият в района карстов извор. В пещера до него е открито гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и друга подземна река.
В района има тракийска могила, светилище, останки от старо селище и крепост. Но най-много са пещерите.
Духлата е най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България, обявена за природна забележителност. В нея са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което я превръща в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Край нея и вътре в нея са открити римски монети и керамични отломки.
Вероятно тя е свързана с недалече разположените пещери „Пепелянка“ и „Академик” – водната връзка помежду им е доказана, а в „Малката Духла“ са намерени останки от погребение от Х век и златен рог. Общо откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек са 30, но вероятно ще бъдат намерени още. Само в една от другите има лабиринти с обща дължина 6 км, с огромни зали и подземна река.
И Струма се крие
През селото минава и река Струма, която пък през лятото става чудесно място за отдих. Местните му викат „сиромашкото море” заради многобройните посетители не само през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща отново в коритото си в края на селото.
Източник: Стандарт
