Историята на Мария е разказ за мечтите, за смелостта и за осъзнаването на това каква цена трябва да платиш, за да изживееш тези свои мечти.
Срещнах я, когато преди години дойде на стаж във вестник „168 часа”. Пълна с енергия, безстрашно поемаше теми, от които други настръхваха или се притесняваха. Три години Самичкова, както беше фамилията й преди да се омъжи, гонеше депутатите с неудобни въпроси, криеше се из храстите около парламента, за да следи кои от тях не ходят на работа и дори успя да влезе в едни от първите отработени схеми за купуване на гласове.
Затова, когато ми писа каква е новата й работа в Лас Вегас, изобщо не се изненадах. Мария беше сменила престижната (преди време у нас) професия на пишещ журналист в голям български вестник с… тази на таксиметров шофьор в Лас Вегас. Само една луда глава като нея не би се изплашила от подобна работа! Хубавото Марийче разкарваше по цели нощи пияни и надрусани туристи из казината и стрийптиз баровете на този Дисниленд за възрастни. Без грам да й пука, возеше сутеньори и проститутки. Стоически удържаше ухажванията на очаровани клиенти. И така цели четири години…
„Честно казано, най-малко съм си представяла, че ще дойда в Америка и ще работя като „бакшиш”, и на всичко отгоре ще ми харесва. Въпреки че 12-часовите нощни смени и сблъсъка с понякога не много приятни клиенти, работата някак ми допадаше”, признава на глас Мария и допълва, че макар и не особено престижна, работата на таксиметров шофьор е доходоносна. (Стриптийз клубовете и студията за масаж плащат много добре, когато им оставяш клиент.)
Мария не е единствената жена зад волана на такси във Вегас. Но повече й колежки са над 45-годишни, с наднормено тегло.
„Винаги съм се чувствала като кралицата в таксиметровата компания. Мисля, че получавах специално внимание от моите колеги, защото бях единствената млада и добре изглеждаща жена таксиметров шофьор. Естествено, случвало се е някой от тях да подхвърли закачка и да се опита да флиртува с мен, но никой не е прекрачвал допустимата граница, а повечето, и специално българите, винаги са ми помагали. Иначе клиентите често ме подминаваха на летището, когато чаках до колата за следващи пътници и веднага отиваха към другото такси след мен, защото си мислеха, че съм клиент”, разсмива се 34-годишната българка.
Сеща се за друга смешна ситуация. Често я питали дали не е от екипа на популярното телевизионно шоу „Тaxicab confession” и дали в таксито има скрита камера.
„Още с влизането ми задаваха въпроса защо млада и добре изглеждаща жена като мен кара такси в Лас Вегас”- повдига рамене Мария.
Да, наистина? Питам я и аз: „Защо замина за Америка? Какво те накара да извървиш пътя от китния и сгушен в планината Троян, верен на ценностите и традиционните нрави, до този пустинен град на греха, потънал в светлини, слава, разврат и имитации?”
„Всъщност, дойдох на ваканция или по-точно на гости на майка ми, която живее тук от доста години. Исках да отворя нова страница, да се тествам, да експериментирам. Винаги съм гледала на себе си като експеримент. Беше време за промяна, а и животът е твърде кратък, за да пропускаш шансове, било за добро или зло”, въздиша Мария.
Сеща се за първите думи на майка си, след като решава, че ще остане:
„Добре дошла в Америка. Сега ще разбереш цената на парите тук.”
Това ли е американската мечта?
„Истината е, че в Щатите се работи много здраво и Вегас не е това, което изглежда, когато си само на ваканция тук. Започнах работа в пицарията на приятелка на майка ми. Първоначално доставях храна по домовете, взимах поръчки по телефона и дори сервирах, когато се налагаше. Бях момиче за всичко. Работех около 10 часа всеки ден и карах една счупена таратайка. Ресторантът вървеше доста добре, но икономическата криза в Америка уби малкия и среден бизнес. Приятелката на майка ми си изгуби бизнеса и беше време да се огледам за друга работа. Моя съседка караше такси по това време и печелеше доста добри пари. Тя ме насърчи да започна работа като таксиметров шофьор”, връща се в началото хубавата троянка.
За времето зад волана Мария може да разказва усмихнато с часове. Смешни и не чак толкова смешни случки.
„Случвало се е да ме канят на изискан ресторант и да ми предлагат да оставя метърът да върти през цялото време, без да ги е грижа колко биха платили за такси, само за да бъдат в моята компания и да продължат разговора си с мен. Доста младежи са ми правили комплимент, че дори изглеждам по-добре от момичетата в дискотеката. Едно момче беше толкова впечатлено, че го возя и ми каза, че съм променила живота му завинаги – защото това да има млада и красива таксиметрова шофьорка никога повече няма да му се случи в живота, и че това може стане само в Лас Вегас.
Дори се е случвало да ми предлагат пари за секс, при което буквално се изсмях и попитах въпросния господин дали наистина мисли, че момиче, което е избрало да кара такси по 12 часа има съзнанието на проститутка,” връща се в спомените си Мария.
Ухажорите не са единствените „особени” клиенти.
„Возила съм не малко наркодилъри и проститутки. Веднага се разбира, че са такива. Местата откъдето ги взимам и после оставям сами ги издават. Освен това те често бързат и те карат да ги изчакаш малко време, за да ги закараш някъде другаде. Проститутките говорят по телефона със сутеньорите си и си уреждат срещи след края на работната смяна. Тук проституцията е нелегален бизнес и в този град е пълно с „работещи момичета,” разкрива неписаните правила в Града на греха българката.
И стига до неприятните моменти. Малко, но достатъчно, за да я накарат да се замисли това ли е работата, която иска да върши цял живот… докато не се слее с масата и не влезе в класическия калъп на жената-бакшиш в Лас Вегас.
„Спомням си много ясно три неприятни случки. Последните две ме накараха да си потърся друга работа”, разказва младата българка.
Номер едно. Скоро след като е влязла в бизнеса, бременна в шестия месец. Докато чака за курс от летището, друг таксиметров шофьор се опитва да я изпревари и да качи клиенти.
„Това ме вбеси. Принципен човек съм и се възмущавам от груби и некоректни хора. Изрепчих и колегата побесня. Излезе от колата си, със сила отвори вратата на моята и ми се изплю в лицето. Беше трудно за преглъщане, защото съм много горда. Подадох жалба срещу шофьора в таксиметровата полиция и направих оплакване в неговата таксиметрова компания”, разкрива Мария.
Към края на кариерата й в този бранш (миналата година), й се случва нещо, което звучи нереално за всеки българин. Номер две. Рекетира я пешеходец.
„Искаше 20 долара. Заплаши, че ако не му дам пари, ще се обади на таксиметровата полиция, че съм минала през крака му и за малко да го сгазя”, припомня си случката младата троянка и преминава на следващия инцидент, който окончателно я убеждава, че мястото й не е зад волана.
Номер три. В колата й се качват две млади, красиви, пияни жени.
„Едната повърна и й обясних, че трябва да върна колата в компанията и да я измия, защото не мога да взема други клиенти. Вместо това те се опитаха да ми платят по-малко. Докато спорехме, девойката стана агресивна, сграбчи ме за врата и започна да ми скубе косата, крещейки, че съм „шибана руска кучка, на която не дължи нищо”. Целият този театър се разиграва пред входа на едно от големите казина на стрипа и въпреки, че извиках на помощ охраната, единствените хора, които скочиха да ми помогнат, бяха двама колеги, които чакаха на стоянката. Вместо първо да разговаря с мен, която бях нападнатата жертва, охраната изслуша скалъпената история на пияните момичета. След тази случка си дадох сметка, че съм дотук с таксиметровия бизнес и няма връщане назад”, с твърд тон обобщава Мария.
Това, всъщност, е и един от последните й дни, преди да смени работата си.
Днес – момичето, което караше такси в Лас Вегас, има най-желаната работа от всички млади момичета в града на хазарта – коктейлка. Признавам, не бях чувала за тази професия.
„Сервираш коктейли”, пояснява Мария и разказва още неизвестни за мен факти: Конкуренцията за тази позиция е жестока. Често за една позиция се борят над 20 момичета. Желаещите да бъдат казино коктейлки са много, защото се изкарват доста добри пари и едновременно с това си „лъскавата перла на казиното”. Носиш секси униформа и високи токове. Работата е тежка физически и е свързана с много движение, концентрация и бързи реакции, а клиентите са претенциозни. Неамат много млади момичета с добра визия. Много от тях инвестират в себе си – слагат силиконови гърди и правят други козметични корекции, за да имат по-добър шанс да бъдат наети,” изрежда на един дъх младата жена.
Мария кандидатства в продължение на година в казината из целия град.
„Дори не ми се обаждаха за интервю. Трудно ми беше, защото нямах никакъв опит, а и бях над 30 г. Освен това факта, че съм таксиметров шофьор, намаляваше шансовете ми драстично. Въпреки че бях изкарала бармански курсове и имах нужните знания, никой дори не прояви интерес към мен”, припомя си българката.
Тогава решава да смени тактиката. Кандидатства за друга позиция. Бързо я наемат за помощник-сервитьор, а мениджърите в казиното веднага я забелязват и самите й предлагат така мечтанта работа на коктейлка.
Мария, днес с фамилия Самичкова-Белчър (вече омъжена и майка на прекрасния Никалъс) не спира да мечтае… Следващата точка в списъка й е да напише автобиографична книга, която някой ден да бъде филмирана.
„Може би звучи налудничаво, но определено има какво да разкажа за себе си. Интересните случки, хора и събития – едновременно тъжни, смешни и доста поучителни…”, въздиша най-красивата жена, работила като таксиметров шофьор в историята на Лас Вегас.
Не, Мария. Не звучи налудничаво. Мечтите са важни. И както казваше Вазовият чорбаджи Марко: „Лудите, лудите – те да са живи!”
Източник: lifebites
