Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета – понякога
си освежавай със червило устните…
И не умирай – заповядвам ти! –
до края.
До края съществувай във живота ми!
Христо Фотев
Девет месеца бях в утробата ти, мамо. Укрепвах, слушайки сърцето ти и след това се появих на този свят. Това беше най-прекрасният момент в нашия живот.
Заедно с теб направих първите си крачки.
Заедно с теб се запознавах с чудесата на този свят.
Ти беше тази, която ме поведе към училището, хванала ме за ръка и тихо каза: „Не се вълнувай! Всичко ще е наред.“, – а аз бях изплашена и притеснена този ден.
Ти ме научи да мисля творчески, да откривам новото в мен самата.
А аз те научих да се наслаждаваш на простите неща в живота. И на теб това ти хареса.
Ти ме научи да бъда истинска жена. Аз винаги исках да бъда такава, каквато си ти.
С теб споделяхме всичките си тайни. Ти беше и оставаш моята най-добра приятелка, която винаги ще ме разбере.
Ти винаги беше до мен. Радваше се на моите успехи и победи.
И бършеше сълзите ми, когато не успявах. Подкрепяше ме в трудните минути, когато вярвах, че никой и нищо не би могло да ми помогне.
Колкото по-голяма ставах, толкова повече разбирах, колко много си приличаме.
И сега, когато вече имам своя дъщеря, те усещам още по-близо до себе си. И разбирам през какво е трябвало да преминаваш.
Дори когато си далече, аз знам, ти си тук – в моето сърце. Завинаги.
И днес, и утре, и винаги, искам да ти кажа: „Благодаря, ти мамо. Обичам те.“
Източник: Gnezdoto
