Когато казвате „Благодаря“, наистина ли го имате предвид или го казвате просто от учтивост? През последните години невробиолозите доказаха, че ако го изпитвате наистина, ще бъдете по-щастливи и по-здрави, докато мозъкът ви автоматично се променя и съдейства за това.
Съветите да изразявате благодарност не са просто поредното хрумване на Ню Ейдж вълната; Тази емоция носи истински ползи за тези, които я упражняват ежедневно, според научните изследвания на американски невробиолози.
Психолозите д-р Робърт Емънс от Калифорнийския университет и д-р Майкъл Маккълоу от Университета в Маями наскоро публикуваха проучване, което разглежда физическите следствия от това човек да изпитва благодарност.
За целта на експеримента си те разделили на произволен принцип участниците в него на три групи. Тези в първата били помолени да водят ежедневен дневник за нещата, които са им се случили през седмицата и за които са благодарни. Втората група била помолена да записва в дневника си само раздразненията си от събития, които са ги стресирали и разтревожили, а участниците от третата група трябвало да пишат за ежедневните си истории и случки, но без да акцентират върху положителната или отрицателната им емоционална страна. В края на 10-седмичното проучване всеки участник бил помолен да опише как се чувства физически и общо по отношение на живота си след проведения експеримент.
Данните недвусмислено сочели, че участниците които си записвали своите поводи за благодарност, гледали много по-оптимистично и ведро на живота си, в сравнение с останалите две групи. Освен това участниците в първата група спортували повече и по-рядко се налагало да посещават лекар, в сравнение с участниците, които трябвало да отчитат ежеднено негативните си преживявания.
По-добри отношения в работния колектив
Други изследвания на следствията от благодарността показват още по-осезаеми резултати. В обширен доклад психолози от Оксфорд заключават, че личностите стават много по-социално ангажирани и готови да помогнат на другите около тях, по-полезни са в работния си колектив, изпитват повече удоволствие от труда си и са дори по-продуктивни.
Повече благодарност = Повече любов?
Причините благодарността да е толкова въздействаща върху здравето и благополучието ни се коренят в подсъзнанието и мозъка. В неврологичен експеримент изследователи от Калифорнийския университет, отчитали с магнитен резонанс мозъчната активност на участниците, докато ги предизвиквали да изпитват благодарност давайки им подаръци. Областите от мозъка, които показали повишена активност, били предният цингуларен кортекс и медиалният префронтален кортекс – същите зони, които според учените са свързани с моралното и социално възпитание, възнаграждаването, съпричастността и ценностната преценка. Това довело до заключението, че чувството на благодарност засилва положителното и стимулиращо отношение към другите.
Благодарността активира и хипоталамуса, като въздейства надолу по веригата върху метаболизма, умственото напрежение и някои неадаптивни поведения. Хипоталамусът е разположен в основата на мозъка и регулира хормоните, отговорни за критични функции като телесна температура, емоционални реакции и функции за оцеляване, включително апетита и съня. Едно от неврохимичните вещества, свързани с тези области от мозъка където се проявява благодарността, е допаминът – хормонът на удоволствието. Учените са установили и че стресовият хормон – кортизол, се освобождава по-рядко и в по-малки количества, а това означава по-голяма психологическа устойчивост и по-малко рискове за здравето в дългосрочен план.
Многобройни други научни трудове и експерименти през последните 20 години потвърждават, че с по-честото практикуване на признателност, човек задейства цяла верижна реакция в мозъка и подсъзнанието си, водещи до положителни промени в поведението и навиците, по-висока социална адаптивност, по-висока устойчивост, подобрено здраве и много други положителни ефекти!
Освен всичко друго, усещането за благодарност доказано подобрява качеството на съня, прогонва тревожността и депресивните мисли; отчитат се по-добро настроение, по-малка обща умора и по-малко възпаления, съответно и по-малък риск от сърдечна недостатъчност, дори при хора с подобно предразположение.
Положителното влияние на благодарността върху психичното здраве продължава дори след подтикналото я събитие:
„… прост експеримент с писане на благодарствено писмо показа значително по-голяма и трайна неврална чувствителност към благодарността – субектите, които участваха в писането на писмото, показаха както поведенческо увеличаване на склонността да изпитват благодарност, така и значително по-голяма нервна модулация в медиалната префронтална кора три месеца по-късно.“
– Д-р Джоел Уонг, професор в университета на щата Индиана.
За разлика от другите изброени експерименти по-горе, участниците в това научно изследване са подбрани с поне един психологически проблем, за който наскоро са търсили помощ. Повечето от тях докладвали подобрение през следващите три месеца, което обнадеждило екипа от учени за приложението на благодарността в психотерапията. В статия за изследването Д-р Уонг допълва:
„Важно е да се знае, че ползите за менталното ви здраве няма да дойдат мигновено. В нашия експеримент групата на „Благодарящите“ докладваха леко подобрение в психологичен аспект на 4-тата седмица, но разликите спрямо контролната група нарастнаха значително до края на 12-тата седмица. Имаше участници, които бяха писали, но не бяха изпратили благодарствените си писма – въпреки това, те също докладваха подобрение.„
Трайният ефект от експеримента по-горе е вероятно следствие на психологически защитен механизъм. В подкрепа на тази теория било установено, че подрастващите, които по-често изпитват благодарност, много по-рядко се превръщат както в агресори, така и в жертви на такива в училище. Суицидните мисли сред тях също били голяма рядкост, в сравнение с останалите им връстници. Благодарността влияе върху мозъчната функция на химично ниво и практикуването й насърчава както себеуважението и самочувствието, така и възможността за състрадание към другите, което е в основата на едно здравословно равновесие в израстването на личността.
Мозъкът ни умее да възприема и изпитва благодарност с различните й нюанси, и то в доста широк спектър. Откритостта и склонността на човек да изпитва благодарност влияе не само на индивида, но и на отношенията с най-близките му; Например, напрежение във брачните отношения се появява при многократна отрицателна обратна връзка от единия или двамата партньори, когато той и/или тя пропускат да проявяват признателност за усилията, жертвите и добродетелите на другия.
5 стъпки, с които да станете по-благодарни, по-здрави и по-щастливи:
В моменти на затруднения и напрежение е нормално да не ви е до благодарност и да изпаднете в заблуждение, че нямате причини да изпитвате такава. Ако спрете и помислите обаче, ще ви хрумнат много поводи да бъдете благодарни: все пак нищо в живота ни не можем да приемем за даденост – дори лъчите на Слънцето! Затова, ако можете да си позволите поне една молитва дневно, нека тя да е едно силно, чистосърдечно „Благодаря!“.
Ето и петте лесни съвета, за да възпитате и използвате навика на благодарността:
1. Водете си дневник за нещата, за които сте благодарни – изброявайте поне 3, особено в „най-черните“ си дни. Най-доброто време да пишете в дневника си е сутрин преди да започнете деня си или късно вечер преди лягане.
2. Напомняйте си ежедневно (по няколко пъти, ако е нужно) да казвате на хората около вас за какво сте им признателни, и какво оценяте у тях. Полезно е и за тях, и за вас! Ако се стараете за около месец ще го превърнете в свой навик и няма да трябва да се подсещате. Не е задължително да благодарите с думи, дребните, мили жестове също важат, важно е самото чувство.
3. Когато се поглеждате в огледалото, отделяйте по един миг да си спомнете нещо което харесвате в себе си, някоя цел, която сте постигнали, или предизвикателство, с което сте се справили наскоро. Благодарете на миналото си Аз за положените усилия, по този начин ще вярвате все повече в себе си за напред.
4. Помнете и си припомняйте доброто – Според други научни изследвания, повечето от нас и особено хората в депресия, са склонни да помнят повече отрицателните събития и личности, и да забравят повече положителните дела и добрите хора. Спомнете си за всички, минали през живота ви през годините, които са направили по нещо малко за вас без да го забележите или оцените. Помислете как да изкажете или покажете благодарността си на всеки. Кой знае дали точно сега някой от тях не се нуждае именно от вас и вашата подкрепа?
5. Пишете благодарствени писма, коментари, отзиви, в книги за гости и др.; Както стана ясно, ако се разубедите след като ги напишете, може дори да не ги изпращате. Това, което има значение е чувството на признателност, което сте изпитали докато сте писали. Опитайте да бъдете обратното на троловете онлайн, похвалете и благодарете за всичко ценно, за което някой някъде е отделил от своето ценно време, с цел други като вас да се възползват.
В обобщение:
Чрез свойството на мозъка, което учените наричат Невропластичност човек може да се променя значително дори на много късна възраст, а Благодарността е изглежда един от най-мощните и същевременно най-прости инструменти за целта, които не изискват почти никакво усилие. Когато вие започнете да се променяте, мозъкът ви също извършва съответните промени, създавайки и утвърждавайки нови невронни връзки на мястото на старите, които да ви служат занапред. Чрез благодарността не е нужно да разбирате нито от невробиология, нито от психология или анатомия, защото всичко се случва по съвсем естествен, автоматичен път.
Чрез силата на благодарността можете да приучите мозъка си да проявява повече оптимизъм и състрадателност, които от своя страна ще подсилват доброто ви настроение, здраве и благополучие. Колкото повече се вглеждате, толкова повече поводи за благодарност ще откривате. Това ново отношение към себе си, живота и другите не само не остава незабелязано от околните и сплотява отношенията, но с времето се оказва и „заразно“, в най-добрия смисъл на тази дума 🙂 Затова: