Колкото и да си вярваме, че знаем какво правим с него, животът ни преподава някои тежки уроци и дори понякога да ни се иска да избягаме от тях, само чрез приемането и интегрирането им можем да поемем пълна отговорност за себе си.
Може би вече сте запознати с някои от тях, но за останалите съм готов да бъда тъпото копеле, което ще ви ги каже. Може и да ме намразите днес, но утре ще ми благодарите.
За протокола, това няма да е поредното жалване от трудностите в живота. Целта на този текст е да ви мотивира да предприемете действия, възползвайки се от това познание.
1. Ще съжалявате за времето, прекарано в социалните мрежи
Социалните медии са невероятни и аз съм толкова пристрастен към тях, колкото и вие. Но не мога да отрека, че ни правят по-разединени от всякога чрез някаква илюзия за засилена виртуална връзка. Да, ние сме в състояние да общуваме с хиляди хора с лекота, но с каква дълбочина?
Социалните медии ограбват твърде много време от нас, което би трябвало да влагаме в реални отношения и житейски преживявания. Вместо да гледаме света и да присъстваме „Тук и Сега“, докато сме навън или пътуваме с обществен транспорт, ние се задоволяваме само с това, което цифровият свят може да предложи. Ако нивото ни на пристрастяване остане същото, нещата могат да станат наистина страшни и това дори не отчита потенциалните последствия от прекомерната консумация на всички останали технологии, налични днес.
2. Проблемът е в това как реагирате.
Да, неприятности се случват. И понякога е доста трудно да се справиш с тях или да преминеш през тях. Но независимо от това колко предизвикателно е нещо, винаги реакцията ни към него ще диктува доколко ще се отрази на живота ни.
Вие решавате колко и за колко време ще сте бесни на проблемите със сутрешния трафик. Вие решавате и доколко лошото мнение на някой за вас ще ви накара да се оттеглите в черупката на собствената си несигурност. Оставете естествените си реакции да се случат, но след това съзнателно изберете колко дълго искате да им позволите да останат.
3. Най-рискованото нещо, което можете да направите, е да избягвате рисковете.
Дори да смятате себе си за рисков играч, сигурно ще ви е полезно някой да ви потвърди, че няма нищо по-рисковано от безучастността и самодоволството. Не казвам, че няма да достигнете до момент, в който сте истински щастлив и доволен от живота си, и ще искате просто да поддържате този начин на живот. Имам предвид, че да избягвате новото, опасното, рискованото е противоестествено, и не бива да се отдавате на този подтик за продължителен период.
Спрете да играете на дребно, ако винаги сте мечтали за Голямото!, спрете да се примирявате ако усещате дълбоко в себе си, че бихте искали да правите, да създавате и да имате много повече в живота си, отколкото сега. Цената на поемането на този риск е вашето дългосрочно щастие.
4. Винаги трябва да имате достатъчно пари за важните неща.
„Бих се радвал да присъствам на този курс, или да направя това и това за себе си, което би могло да промени живота ми, но парите не ми достигат.“ Колкото и клиширано да звучи, винаги трябва да имате повече от достатъчно, за да вършите нещата, които са от значение за вас. Важно е да се поддържате, но трябва да ви остава и за развитие.
Най-голямата пречка за това в повечето случаи не е ниският доход, а начинът по който изразходваме средствата си за не-чак-толкова-важни неща. Даваме по 3-5 лева на ден само за кафе и ненужни напитки, като това не е никаква инвестиция и не очакваме никаква възвращаемост. Когато обаче ни изскочи възможност за личностно или професионално развитие, няколко стотин лева започват да ни се струват прекалено много. Не казвам, че не трябва да поглезваме себе си от време на време и да пестим постоянно… а че е нужно да преразгледаме как харчим парите си всеки месец, особено ако разчитаме на постоянен и ограничен доход.
5. Без значение какво правите, винаги ще се намери някой, който да ви ненавижда.
Може цял живот да се опитвате да угодите на хората, но независимо от всичко, винаги ще има хора, които изобщо не ви одобряват (казано меко)! И затова вместо да губите времето си, опитвайки се да съответствате на това, което смятате за обществено приемливо, прекарайте това време, опознавайки и приемайки себе си, точно такъв какъвто сте.
6. Обвиняването само ви прави по-слаби
Понякога е допустимо и облекчаващо за кратко да проектираме вина към дадено обстоятелство или човек, но ако допуснете да се случва в дългосрочен план, ще ви струва прекалено скъпо. Колкото по-малко поемате отговорност за своите действия и взимане на решения, толкова повече отслабвате психически!
Поемането на отговорност може да върви с някой моментен негативен отзвук, но с течение на времето градите живот, основан на честност. По този начин укрепвате способността си да се справяте сами с възникващите предизвикателства.
7. Хората не мислят за теб толкова, колкото смяташ.
От наша гледна точка целият свят се върти около нас, но в момента сме 7 милиарда души, и всеки един от нас вероятно живее в същата илюзия! Макар не всички да сме по своята същност егоисти или обсебени от себе си, всички сме много по-загрижени за това как ние сме възприети от другите, отколкото за това как ние възприемаме тях.
Затова още веднъж, прегърнете истинското си Аз и приемете, че хората са твърде загрижени за собственото си Аз, за да ви дадат толкова внимание, колкото може би ви се иска. Всеки е главния герой в своя роман.
8. Дори перфектната връзка няма да ви накара да се почувствате цялостни.
Имам близки приятели, на чиито дългосрочни романтични отношения не само се възхищавам, но и се надявам също да преживея един ден. Но дори и те, които уж са намерили „другата си половина“ признават, че истинското щастие идва отвътре и никога не може да бъде запълнено от друг.
Взаимоотношенията са продължение на собственото ни щастие, а не основа за него, затова се съсредоточете върху укрепването на връзката със себе си, и ще видите как и тази с всички останали ще започне да се случва по много по-естествен път отколкото е сега. Успех!