Днес попаднах на едно видео, което ме пренесе в ОНОВА време! Времето, когато българската музика имаше БУМ! Когато песните се правиха старателно и в тях се влагаше чувство. Тогава, когато тази музика беше оценявана от хората и се слушаше. Чували ли сте думата евъргийн за някои от най-вечните песни?
Ето това изпълнение тук олицетворява смисъла на думата ЕВЪРГРИЙН!
Тук виждам един период, в който маестро Евгени Димитров има буйна коса, а Слави все още свири. И то прекрасно, виртуозно… на струните на душата. За легендите Дони и Момчил има ли нужда да казваме нещо? Просто това са всестранно развити личности, които времето промени и пречупи. За съжаление това никога няма да се върне.
За радост можем да го прослушваме колкото пъти искаме. Аз лично го слушам цял ден. Просто отделете няколко минути и му се насладете пълноценно. Изпълнение на живо, без плейбек, без ефекти. Музикално изкуство в най-чистата му форма.
