Майка с дете без баща е често срещано явление в нашите простори. Често жените трябва да отглеждат децата си сами. И изглежда донякъде се превърна в нещо нормално и на никого не прави впечатление. Въпреки че това изобщо не е вярно. И жена, която сама отглежда дете, реши да говори за това. Изказването ѝ ни трогна, затова решихме да го споделим с Вас.
Отглеждам сина си сама. И никога не съм имала проблем с него. Успях да работя и да обърна внимание на детето. Животът ми беше перфектно организиран. Със сина ми винаги се забавлявахме заедно. Никога не съм страдала от това. Но наскоро трябваше да се преместим в друга държава. И тогава очите ми сякаш се отвориха .
Какво ще видите, ако отидете на детската площадка с нас? Има само майки с деца. Навсякъде само майки с деца. Дори и да има бащи в тези семейства, те сякаш са встрани. И свикнах с тази картина, беше нормално .
В чужбина не е така. Тук на площадките има много мъже, които гледат децата. Често можете да видите двойки да прекарват време заедно с детето си. И когато видях това, разбрах, че всъщност страдам от това, че сама се грижа за своя син.
Потоп от мисли ме заля. В крайна сметка аз съм винаги и навсякъде с детето: у дома, в магазина, навсякъде. Гледам да е здрав и нахранен, да не му липсва нищо, особено баща му. Аз съм отговорна за неговия живот, възпитание, образование. Всичко това е на моите плещи. И само някъде на заден план трепти моят малък живот.
Знаете ли, най-накрая си позволих да го почувствам. В крайна сметка не е нормално човек, който е предприел стъпка да създаде семейство, след това да бяга от тези задължения. Не е нормално, когато трябва да дърпаш всичко без помощ. Често обичаме да казваме нещо като: „Не си единственият човек, на всички е трудно . “
Аз съм съгласна, да. Но аз съм майка с дете без баща, самотна майка. И имам право да чувствам това, което чувствам. Защо трябва да си забранявам да се ядосвам или страдам? Тежко и горчиво е това, което ми се случи. Животът ми е двойно по-труден. И едва в чужбина успях да осъзная това и да си дам разрешение да усетя всичко това.
Не казвам, че не мога да имам щастлив живот заради това . Тя ще бъде. И синът ми ще се оправи. Просто получавам всичко на двойна цена. И за да продължа напред, трябваше да разбера и приема това.
Редакционно мнение
В крайна сметка една самотна майка най-накрая успя да осъзнае и приеме колко трудно ѝ е било. И това е първата стъпка по пътя наистина да се научи да живее с чувствата и емоциите си. В края на краищата става въпрос и за любов към себе си. Какво мислите за изповедта на тази жена?
