Официално Юрий Гагарин намира смъртта си в самолета, опитвайки се да избегне метеорологичен балон, но и след 50 години гибелта на първия човек, летял в Космоса, остава държавна тайна, забулена в мистерия.
На 27 март 1968 г. сутринта Юрий Гагарин се подготвя за рутинен тренировъчен полет със своя самолет МиГ-15 на летище „Чкаловски“ близо до Москва, спомня си неговият колега от това време, космонавтът Владимир Аксьонов. „Двамата с Юрий ни прегледаха едни и същи медици и слушахме една и съща метеорологична прогноза, защото моето излитане беше предвидено един час след неговото“, разказва той пред кореспондента на „Франс прес“.
Полетът на Аксьонов, тогава 34-годишен, обаче е анулиран – след като са докладвали, че се връщат в базата, нито Гагарин, нито неговият втори пилот, 45-годишният Владимир Серьогин, не отговарят повече на радиоповикванията. Хеликоптерите, излетели да ги търсят, бързо съобщават, че са открили части от корпуса на самолета на 65 километра от летището. Тялото на Юрий Гагарин е намерено на следващия ден.
Сергей Кравчински, сега на 74 години, а по онова време млад конструктор на космически апарати, си спомня деня, когато е научил новината. „Чухме вик в коридора: „Момчета, Гагарин е загинал! Бяхме в шок, жените плачеха“, спомня си той.
За пръв път в историята на Съветския съюз ден е обявен ден на национален траур в памет на някого, който не е държавен глава.
Конструкторите са знаели, че Гагарин вече е имал проблем с кацането, тренирайки с МиГ-овете. Когато комисията по разследването дава своето заключение, те са озадачени. Според официалната версия екипажът е бил принуден да извърши рязка маневра поради „промяна на въздушната ситуация“, което е причинило катастрофата.
„Докладът на официалната комисия – цели 29 тома, така и не беше публикуван. Това подтикна много колеги и експерти да започнат собствени разследвания“, разказва за „Франс прес“ Александър Глушко, историк на съветската космонавтика.
По онова време се разпространяват най-безумни слухове за смъртта на п ървия човек в Космоса: убит по заповед на Кремъл, който ревнува заради популярността му, пиян по време на полета, отвлечен от извънземни, а да не забравяме и версията за маскарад, предназначен да симулира смъртта му, за да го затворят в лудница.
През 2011 г., за да отбележат 50-ата годишнина от първия полет в Космоса на Гагарин на 12 април 1961 г., архивът на Кремъл обявява, че е разкрита загадката за смъртта на първия космонавт. Според тези нови заключения „една от вероятните причини“ за катастрофата на самолета е било присъствието на метеорологичен балон, който Гагарин и Серьогин се опитали да избегнат, преди да изгубят контрол над самолета.
„Една от вероятните причини! Тази формулировка не казва нищо! При това нито един документ от 29-те тома от разследването никога не е публикуван изцяло“, възмущава се историкът Александър Глушко.
За него мистерията, поддържана около катастрофата на Гагарин, служи да скрие „недостатъците в организацията и слабостите на съветския космически сектор“, който тогава е символът на успехите на Съветския съюз. „Когато истината не се знае, слуховете се множат и те продължават да се разпространяват и днес“, обобщава той.
„Родителите ми винаги ми говореха, че Гагарин е загинал, защото е бил пиян“, спомня си Александър Володко, полицай от Новокузнецк, Сибир, който е на посещение в Музея на космонавтиката в Москва. Александър, който е роден една година след смъртта на Гагарин, би искал най-сетне да се чуе истината. За разлика от родителите си той споделя друга версия за смъртта на Гагарин, защитавана от космонавта Алексей Леонов, който я разкрива след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Според Леонов, член на разследващата комисия през 1968 г., самолет „Сухой“, който не е трябвало да се намира там, е пресякъл траекторията на МиГ-а на Гагарин, минавайки на по-малко от 20 метра от неговата машина. Преминавайки през звуковата бариера, пилотът станал причина самолетът на космонавта да изпадне в свредел и да се разбие. „Видях разсекретен документ, който потвърждава (тази теза)“, заяви през юни 83-годишният Алексей Леонов пред РИА „Новости“.
Комисията е скрила истината, за да защити оцелелия пилот, твърди той, но отказва да разкрие самоличността му, като добавя само, че става дума за „достатъчно известен“ човек, който днес е „стар и болен“. „Вече не е тайна – става дума за небрежност и нарушаване на правилата на авиацията“, обобщава той. Докато официалните документи не станат публично достояние, „това твърдение остава само хипотеза“, със съжаление казва историкът Глушко.
Източник: Дневник
