Оставихте отново ключовете си на кухненския плот? Няма проблем. Просто отидете и ги вземете. Връщате се от входната врата, правейки прашни стъпки през цялата къща, стигате до вратата на кухнята, отваряте я и… Защо сте тук? И как за 30 секунди успяхте да забравите целта на обикалянето из къщата?
Не се притеснявайте, не само вие имате подобни проблеми. Не сте единствените, които губят спомен защо са се запътили към кухнята, щом влязат в нея. Това състояние се нарича „ефект на вратите“ и е знак, че мозъкът ви е в добро работно състояние, което е напълно нормално. Място за притеснение няма!
Дълги години учените смятаха, че паметта е оформена като шкаф за съхранение. Тя получава част от работния капацитет на мозъка ви, за да отворите файла със задачата и да намерите информацията там непроменена. Това е хубава и подредена представа… но е погрешна. Вашият мозък е много по-комплексен и сложен от това. Той е по-скоро като супер компютър, с десетки задачи и приложения, изпълнявани наведнъж.
Изследване от 2011 г. стига до извода, че ефектът на вратите е резултат от комбинация на няколко от тези мозъчни програми, които се изпълняват едновременно.
По време на изследването учените предлагат на 55 студенти да играят компютърна игра, в която те действат във виртуална сграда, като събират и носят предмети от стая в стая. Всеки път, когато участниците прекосяват виртуалното пространство, на екрана се появява картина на обект. Ако показаният обект е този, който те носят, или този, който току-що са оставили, то участниците кликат на потвърдителен бутон. Понякога снимките се появяват, след като участникът влезе в стаята, друг път се виждат, докато участникът все още е насред стаята.
В последствие изследователите създават реална версия на средата и провеждат експеримента отново, като използват кутия, за да скрият обектите, които носят участниците, така че да нямат възможност да виждат постоянно носените предмети.
Резултатите от двете части на проучването са едни и същи – самият акт на минаване през врата кара хората да забравят това, което правят, като се оказва, че ефектът не е въпрос и на разстояние.
За да проверят тази възможност, изследователите питат участниците дали носят конкретен предмет, когато преминат определено разстояние из помещенията. Докато са в същата стая, спомените им остават непокътнати, но пресичането на прага води до изтриване на черната дъска на паметта. Мозъците на доброволците съчетават задачите на пространственото съзнание (позициониране на тялото в пространството и времето), движение и паметови процеси. Като цяло задачата изисква от участниците да отдадат внимание на няколко неща едновременно.
Има ли начин да се избегне ефектът на вратите? Вероятно да, въпреки че науката все още не го е открила. Ако вие самите имате начин да го преодолеете, то го споделете с нас в коментарите.
Източник: Блиц
