Това е една поучителна история как се поддържа целостта на семейството. В годините… Повествователят е мъж на около 30 години, който има щастието да черпи от мъдростта на 80 годишен старец. Двамата се срещат редовно в двора на детската градина, където мъжът взема дъщеричката си, а дядото – своята правнучка. В един момент вежливите кимания и кратко подхвърлените, нищо не значещи реплики преминават в далеч по-смислени, откровени разговори за смисъла на живота…
Катализатор за тяхното задълбочаване се явява появата на възрастна жена вместо стареца в детската градина, за да вземе правнучката си. На въпросът къде е възрастния господин и дали всичко е наред, тя отговаря, че той е постъпил в болница, за да му се направят някои изследвания и, че „всичко е наред освен целувката…“ Озадаченият от този странен отговор млад мъж пита своя възрастен познат, появил се след 2 дни в детската градина, какво означава такъв отговор от страна на жена му. И тогава получава едно 10 минутно разяснение, което направо го изумява.
„Прадядото“ обяснява, че още неговият дядо му е казал, че сутрин, мъжът има две задължения: първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска. И дори тя да не иска целувка, трябва да бъде гонена, за да я получи – всеки ден без изключение. Защото жените имат нужда от постоянство, за да се чувстват значими, така че и ежедневните комплименти трябва да са налице наред с целувката… Иначе, жената е много възможно да избяга при някой, който – поне в началото – ще я засипва с комплименти, а след това и с целувки…
След това „прадядото“ се впуска охотно да обяснява как всяка сутрин е разсмивал семейството си и после всички са се чувствали щастливи и пълни с енергия. Защото смехът е здраве – не хихикащият злобничък, а искреният, заразителен, здравословен смях! Тази простичка рецепта се оказва от полза на младия мъж – той започва да се държи по подобен начин в семейството си, целувайки жена си всяка сутрин, казвайки й по някой комплимент относно вида й и най-важното – разказва смешки, разсмивайки децата си понякога до сълзи… Така свикват да се държат и неговите деца, когато порастват и се задомяват…
Несъмнено, този маниер на поведение ще се предава от поколение на поколение и … какво по-хубаво от това? А споменът за мъдрият старец, доживял да се радва на правнучка, ще живее в сърцата на неговите близки…
Източник: vsyakajena
