В последно време поредният скандал в нашата държава е със запазването на останките от разкопките на тракийското селище Скаптопара близо до благоевградското село Покровник. През него трябва да мине трасето на магистрала „Струма“, а група местни юнаци искат да го запазят. Това е похвално, но е типичен случай, когато не се слуша мнението на специалистите, които казват, че от това село има останки от 2-3 реда камъни, споени с кал, и няколко обекти, които заслужават внимание – една гробница, част от църква и още нещо. Но да направим нашите политически разкопки и да видим откъде знаем името на селото и за какво става дума?
В края на XIX век един чуждестранен учен намира край село Покровник голям римски надпис, който е на император Гордиан III (управлявал е от 238 до 244 г.). Това е указ, който селяните трябвало да поставят в началото на селото, за да го четат римските чиновници, които отивали там. Причината – защото в него в предходните години били открити особено лековити минерални извори, които правели чудеса – лекували всякакъв вид нелечими болести. Селяните започнали да печелят, давайки стаи под наем (съвсем не на шега си спомням родния Созопол през 60-те и 70-те години), но държавни чиновници от различен ранг, когато вземели стая, накрая забравяли да си я платят. И селяните се възползвали от това, че имат „връзки“ в императорския дворец – един от гвардейците преторианци бил от това село.
На това място как да не си спомниш нашата клетва – пак от времето на комунизма: „Да ти умрат връзките!“ Само че преторианецът бил жив и здрав и докладвал на император Гордиан как се постъпва със селяните. Императорът побеснял и указът, който издал на селяните, е бил: Всички трябва да плащат. И ако има чиновници, дето не плащат, да му съобщят, а той ще помисли къде да ги изпрати – например на диви места като Скития, Готия и т.н. Случаят е особен, защото топли извори сега там няма, но има на други места, които не са споменати в тракийската и средновековна традиция. Посочени са обаче доста места, в които са се лекували не малко изключително видни личности, полагали усилия за разцвета на селището. Да видим къде са те.
Статистиката в Европа показва, че на континента има 6000 минерални извора. Само в България те са повече от половината. Защо у нас има повече извори отколкото в цяла Европа – да кажат геолозите. Може би защото пак сме във връзка с Европа и Азия и оттам текат топли води през нашите земи. Наистина те са много и покрай тях са се случвали много любопитни истории.
Край Бургас и сега има Бургаски минерални бани. Античното им име е известно – Аквакалиди (топли води, сега Поморие). Местните хора са се лекували още през античността и това личи по многобройните монети на съседните големи гръцки градове – Аполония (сега Созопол) или Месамбрия (сега Несебър). Тъй като Бургас е било много малко селище, понякога те се приписват, че са собственост на Анхиало (сега Поморие), тъй като се намират до него. Тези бани са свързани дори с образуването на българската държава. Как е станало това?
Император Константин IV Погонат (управлявал 668-685 г.) усетил болки в крака и тръгнал на бани, казват в Месамбрия. Той обаче не е тръгнал натам, защото там няма минерални извори. Но градът е близо и до Аквакадили, а едва ли е ходил на слънчеви пясъчни бани, защото по това време не е било известна значителната способност на слънцето и пясъка да лекува. Българите се възползвали от паниката, избухнала във византийската армия, и разгромили огромната византийска армия, била там. По-рано обаче в 583 г. Аквакалиди е бил завладян от Ханза Бергам. Той стоял 3 години, тероризирайки византийската империя и накрая, когато сключва споразумение с византийците – да му платят колосална сума, за да си отиде, решил да разруши всички крепости и постройки в тази завладяна от него част на империята. Когато стигнали до Аквакалиди, жените от неговия харем се хвърлили в краката му и му казали, че за 2-3 години, плацикайки се в басейнчетата на баните, са излекували всички свои женски болежки и го помолили да ги остави. И ханът ги оставил. Те били построени от император Юстиниян Велики (VI век) и един от неговите летописци – Прокопий, пише следното: „Близо до Анхиало има едни хубави бани, и дори в смутни години към тях отиват много хора, за да се излекуват. А императорът като видя, че те се ограбват от разбойници, от скитащи малки племена, заповяда да се издигнат крепостни стени и след като ги направи, опазил хората, които се използват за лечение басейните“. Последен с тези извори се занимавал император Сюлейман Великолепни – същият, за когото гледаме сега филм. Той е построил огромна баня, която била известна в цялата турска империя, и която за наше щастие – макар и леко порутена – доживя до наши дни. С пари на турското правителство, отпуснати като дарение на община Бургас, тя беше реставрирана и в момента се използва най-усилено.
Има и други известни бани, прочути с писания на древните автори за тях. В Хисар има девет мощни минерални извора, които са оправяли първоначално местното население. След това, когато Хисар станал част от Римската империя, са могли да идват хора дори от Испания и Франция, а императорите хвърляли огромни пари. Например император Диоклециан, който първо ги оградил с крепостни стени, а след това изградил здрави и хубави бани. Една от тях е почти напълно запазена. Само покрива и басейнчетата стоят. След време ако някой прояви инициатива и намери пари да ги реставрира, той ще може да ги експлоатира – това ще е много полезно и за общината, и за населението на България. За луксозния басейн, който очевидно ще е за аристокрацията, цената може да е 200 евро, за по-малкия и беден басейн – 50 евро. Трябва да се научим да използваме тези дадености, които имаме, и да не се подиграваме, както направихме с вампира и с мощите на Св. Йоан Предтеча в Созопол. Те в момента носят милиони евро и долари на България, но това е друга тема.
Известни бани са били също и Софийските, които тогава да се наричали Сердикийски. Били са изключително полезни и топли. Но не само тези в центъра на София, но и баните в Овча купел и на други места. Небезизвестният император Константин, който прави християнството доминиращо в Римската империя, много ги бил харесал. И дори искал да се засели тук, където да бъде и столицата му. До такава степен стигала любовта му към баните. Чувствал, че ако напусне, пак ще се разболее. Е, имало и друго – влюбил се в дъщерята на управителя на София и от любовта по-силен ендорфин (хормона на щастието) няма. Както е известно, сенатът му заповядал да се маха от София, че климатът тук не бил подходящ, че градът е кръстопътен и ще бъде обект на атаки. Освен това щял да му трябва и флот, който да го брани, а не само крепостни стени, за които той хвърлил значителни суми. Затова го изпратили в малкия тракийски град Византион на брега на Босфора, прераснал после в огромния Константинопол, днес Истанбул.
Много може да се говори за нашите бани, за тези, които са изчезнали. Във Варна в центъра на града стои най-огромната римска баня в света, запазена на височина 22 метра. Няма такива запазени антични и средновековни сгради не само в България, но и в цяла Европа. За съжаление – те са изоставена от съдбата. Банята се е захранвала отнякъде с топли води, но откъде? Такива има в курортите „Златни пясъци“, в „Константин и Елена“, но в самата Варна, доколкото знам – няма. А очевидно е имало, но са изчезнали. Нещо подобно се случи и с водите на Аквакалиди край Бургас в края на комунизма, когато галериите на мина „Черно море“ очевидно пресякоха жилите с топла вода и тя беше прекъсната, заради което баните затвориха за известно време. Но след години водите отново си пробиха път някъде под водата, въпреки галериите на мината, и в момента си текат безпрепятствено.
Минералните бани са огромно богатство. И ако развием СПА туризма безусловно ще печелим стотици милиони, ако не и милиарди, защото както е известно, за здравето човек дава всичко.
Източник: Труд
