Ефебифобия. Така се нарича психическото разстройство, при което възрастни изпитват неконтролируем ужас от подрастващите. Трябва да си признаем, че месец май е времето, в което ефебифобията разтърсва здраво българското общество. Или поне по-шумната част от него.
Всичко започва още с матурите – първо се критикуват въпросите по литература, които се падат. Не дай си боже те да са от по-нови автори – започва едно повсеместно погребално оплакване как никой вече не учи Ботев и Вазов, как новото поколение е по-неграмотно от старото, как българското, а с него и България загива…
Същият хор се прехвърля после и към резултатите от матурите, а най-нелепите цитати обикалят с месеци интернет и медиите, за да докажат, че образованието и с него и младото поколение са взели-дали. По скандалност тази тема се затъмнява само от абитуриентските балове, които също се натъкват на масово цъкане с език над уж видимия провал на днешната младеж. И така година след година българите се опиваме от своята майска ефебифобия, сиреч от страха и отхвърлянето на младежта.
Разбира се, това не е някаква типична черта на българското общество, нито пък на нашето време.
“Живеем в разложено време. Младите хора не уважават родителите си.
Те са груби и нетърпеливи. Постоянно обикалят кръчмите и нямат никакъв самоконтрол.” Тези думи са на над 6000 години и са открити, изсечени на стена в Египет. В IV в. пр. н. е. Платон почти ги повтаря: “Какво става с днешните младежи? Те не уважават по-възрастните, не се подчиняват на родителите, не спазват закона. Бунтуват се по улиците, подбуждани от диви идеи. Моралът им запада. Какво ще излезе от тях?”
Новото и непознатото винаги са всявали страх.
В България това се усеща особено осезателно през последните 20-30 г. – времето, в което страната пое по изцяло нов път. Образованието претърпя дълбоки промени. Не само защото се промениха начинът на преподаване, отношенията между учители и ученици, както и между родители и деца, а и заради технологичната революция.
Днешните ученици са родени в епоха, в която интернет и мобилните телефони са част от света им.
Родителите и учителите им обаче помнят и други времена, в които, за да прочетеш или научиш нещо, трябваше да го отгърнеш на хартия. За да играеш, трябваше да излезеш от дома. А за да получиш отлични оценки – да си изпееш урока пред черната дъска.
Вероятно повечето първолаци днес изобщо не знаят какво е това “черна дъска”, както и какво е печатна машина и как се набира на телефон с шайба. Те не разбират какво означава “пиленце любаво”, не са виждали волове да орат, нито пък имат отговор на въпроса защо в “Патиланци” си пишат писма на хартия и ги пращат по специален пощальон… За сметка на това могат да потърсят всяка информация в гугъл, да боравят с компютър или таблет, учат каквито поискат езици и имат неограничен достъп до световната литература.
Е, в очите на днешната младеж по-старото поколение сигурно също е невероятно неграмотно. Представяте ли си как изглежда за тях учител, който няма смартфон и се затруднява с интернет? Каква информация може да им предостави той, която те не биха намерили в мрежата?
Всъщност ролята на учителите днес е точно толкова голяма, колкото и преди времето на “Гугъл” и “Уикипедия”. Само че вместо да отговарят на въпроса “какво е това”, те все по-често трябва да могат да обяснят “къде да намерим отговор” и “как да разберем дали е верен”. Задачите на съвременното образование стават все по-сложни, защото изискват да възпитат у следващите хора не просто познания, а качествена работа с информацията, която вече всеки носи под формата на милиони байтове в телефона си.
Преди 30 г. вероятно е имало значение дали знаеш например колко метра е висок Еверест, днес е по-важно да знаеш къде да прочетеш информацията за това и може ли да се довериш на източника си. Това изисква много по-високо ниво на боравене със знанията. Количественото натрупване, което бе целта на учебния процес едно време, отстъпва място на качественото. Повечето младежи съумяват да се справят с това. Повечето възрастни – не.
В проучване на “Алфа Рисърч” тези дни стана ясно, че 66% от българите са чели книга през 2017 г., всеки трети е бил на театър, а всеки четвърти – на кино заради български филм, което е рекордно увеличение. Това означава също и че по каквито и да било причини в предишните години по-малко българи са си купували книги и са ходили на театър. Като съпоставим пък сегашното време с това отпреди прехода, също няма как да докажем теорията, че старите са по-умни и културни от младите. Тогава чужда литература имаше малко, книгите бяха дефицитни, всички четяхме едно и също, в кината хитовите западни филми идваха поне с година закъснение, а свободното пътуване зад граница бе химера.
Така че нека този месец май преодолеем ефебифобията си и се доверим на българските деца. Те определено растат по-умни от нас.
Капка Тодорова
Източник: 24 часа
