Имах шанса да присъствам на леденото шоу на Иля Авербух в София.
Това е шоу програма с участието на бивши многократни световни и европейски шампиони по фигурно пързаляне.
Истинска наслада за очите и душичката на някой, който много цени този спорт, но го е гледал само по телевизията.
На плаката можеше да се прочетат имената на знаменити фигуристи – Алексей Ягудин, Татяна Тотмянина, Роман Костомаров, Максим Маринин, Оксана Домнина, Максим Шабалин.
И разбира се, със специалното участие на Албена Денкова.
Каква беше изненадата ми, когато на леда, заедно с всички други прочути имена, в началото излезе и партньорът на Албена Максим Стависки.
Честно казано, стъписах се. Не очаквах да го видя на леда в София. Трябваше ли да е тук? Имаше ли право? Никой не беше казал, че ще е тук.
Гледах лекотата, с която се пързаля, въпреки качените килограми и не спирах да си припомням подробности от катастрофата, която той причини.
После фигурното пързаляне ме увлече, появиха се край пързалката и момчетата на Йордан Йовчев – енергични, талантливи деца от всякаква възраст, които ме успокоиха, че има кой да печели медали за България в този спор.
След Йовчев – Албена и Максим.
Вместо водещия, ги представи Йордан Йовчев. Похвали Албена, похвали спортните й качества, спомена медалите, които е донесла – тя, на страната ни.
Името на Максим така и не прозвуча гръмко, както на другите участници.
Започна тяхното съчетание. На фона на песен, в която се пееше за вината, справедливостта и загубените шансове.
На леда прожекторите очертаха правоъгълник, по който Албена хвърли 7 червени рози. Дали символизираше гроб, както си помислих? Остана да свети на леда до края на танца.
Двамата образуваха кръст. Той -кръстът, тя – разпната на него.
Не можех да се сдържа да не ръкопляскам на шеметните им поддръжки, те двамата са все така ужасно добри фигуристи.
И не можех да спра да си припомням случката отпреди 10 години.
Да си на върха и после да се сгромолясаш. Да си артист, а за секунда да се превърнеш в убиец.
Да се сгромолясаш от „Осанна“ до „Разпни го“ за няколко секунди.
Да имаш всичко, а после да се сринеш.
Продължаваха да танцуват по леда, сякаш като извинение. Аз така го усещах.
Заради розите, заради черните им дрехи, заради примиреното изражение на Максим, който не може да върне времето назад, но трябва все пак да продължи да живее и да прави това, в което е най-добър.
А Албена? Изключително нежната и чувствителна жена, която толкова пъти е разказвала за любовта им? Тя какво е преживяла?
Как избираш да простиш и да останеш с някой, който е отнел живот? Да заминеш, да потънеш, да оставиш всичко, което си обичал, да оставиш страната, за която си се състезавал и да избереш един човек вместо целия свят?
Съчетанието беше към края си.
Последната поддръжка беше в центъра на яркия следач, но с последните акорди Максим се оттегли в сянката. Остана осветена само Албена. (на видеото по-горе, направено в Русия, Максим остава в светлината на прожекторите. В София – не.)
Ще избухнат ли ръкопляскания? Ще викаме ли възторжено, както при изпълненията на другите фигуристи?
Да се възхищавам на пиян шофьор, убил човек или да презирам изключителен професионалист, понесъл наказанието си и продължил да прави това, в което е най-добър?
Не бях изпитвала толкова крайни чувства в един-единствен миг. Така и не успях да си отговоря…
След края на изпълнението Албена благодари на залата за „любовта, която усеща в София“, „за уважението, с което посрещате нашата двойка“.
През това време той стоеше встрани от прожекторите. И тя не произнесе името му на глас.
Източник: edna
