Понякога резултатите и успехът могат да зашеметят дори и най-нещастливия изобретател, който смята, че „не е успял“ или „оказа се погрешно“. Има много неща, измислени от чиста случайност или абсурд. Може би са се появили по погрешка, но без тях светът би бил много различен.
Виагра
Pfizer само се опитваше да измисли лек за сърдечни заболявания. След клинични изпитания през 1992 г. се оказва, че в случая новото лекарство изобщо не помага. Но има страничен ефект, който никой не очакваше – полученото вещество има изразен ефект върху притока на кръв в тазовите органи (включително пениса) Така се появява Виагра.
Микровълнова печка
Какво бихме правили без микровълнова печка? Но може би изобщо нямаше да се появи, ако не бе съдбоносният шоколад на един учен. Пърси Спенсър е работил като инженер за Raytheon Corporation. Той тестваше радарно оборудване, когато открива нещо невероятно. Докато работел, забелязал, че благодарение на микровълновата радиация шоколадовото блокче в джоба му се е разтопило. За да провери находката си, той сложи пуканки на магнетрона, който започна да се пръсне. Така започна ерата на микровълновите фурни.
Шоколадови бисквитки
Толкова вкусно изобретение, което също се появи неволно! Измислена е от Рут Уейкфийлд, която е собственик на Toll House Inn. Когато Рут печеше шоколадови бисквитки един ден, тя разбра, че няма достатъчно какао, което обикновено смесваше с брашно. Вместо това тя използваше шоколадови стърготини, които добави директно към тестото. Шоколадът се слепи, но не се разтопи – и така се появиха бисквитки с парченца шоколад.
Картофен чипс
Джордж Крам бе готвач на кафене в Ню Йорк. Веднъж той направи първия в света картофен чипс, който беше приготвен по прищявка на особено придирчив клиент. Клиентът искаше чиния с пържени картофи, но не му хареса как ястието хрупка или по-скоро не хрупка. На Крам му писнало от тази гнилочка, че просто нарязал картофите на невероятно тънки филийки и ги изпържил, докато станали о-о-о-толкова хрупкави. Клиентът остана доволен и поискал още.
Предпазно стъкло
През 1903 г. Едуард Бенедиктус, френски учен, пусна на пода стъклена тръба, пълна с разтвор на целулозен нитрат. Епруветката се счупи, но не се разби на парчета. Оказа се, че течността, обгръщаща вътрешността на епруветката, държи стъклените фрагменти заедно. Това беше първото безопасно стъкло, продукт, използван днес в автомобилната индустрия, предпазни очила и много други.
