Винаги съм ти казвала колко те обичам, мамо… Като всяко дете ти повтарях, че си най-добрата майка на света! После пораснах и, макар да те опознах отвъд образа на „идеалната майка”, обичта не се промени… А и как би могла?!
Винаги съм те уважавала. Ти беше моят пример, моята съвест, моите параметри за добро и зло. С времето открих свои отвъд твоите ценности, но първоначално ти ме научи да обичам, да вярвам, да ценя. Твоите нежност, всеотдайност и безусловна обич бяха основата, върху която да стъпя и да разгърна себе си…
Винаги съм те харесвала. Ведростта ти, съпричастността, грижата, подкрепата ти бяха слънцето в моя ден и аз усвоих формата на женствеността и майчинството по твой образ и подобие. За да мога по-късно да ги обогатя с личните си опит и убеждения…
Но истината е, че най-дълбоко те оцених, мила мамо, след като аз самата станах майка. След като аз самата будувах в безброй нощи, измъчвана от страхове и безсилие, след като на свой ред усвоих уроците по всеотдайност, търпение и себеотрицание в първите години от живота на детето ми, след като се разкъсвах от съмнения относно изборите, които правя и не правя всеки ден като родител… Беше необходимо лично да се гмурна в безкрайните предизвикателства, отговорност и радост на майчинството, за да разбера колко много ти дължа.
Ама наистина много! Включително и прошка – за нещата, в които не си била идеална, но винаги си се опитвала да даваш най-доброто от себе си според собствените си възможности и вярвания. Защото всеки родител може да се надява само на едно – че това, което прави за детето си (най-доброто, на което той самият е способен), ще се окаже достатъчно добро. Никой не може да даде нещо, което няма в себе си. Затова ти благодаря, че си ме научила да обичам и да бъда обичана, да вярвам в себе си и да преследвам мечтите си. Прощавам ти за грешките и се надявам един ден и детето ми да прости моите спрямо него.
Обръщам се към теб с молба да ми простиш за всички онези пъти, в които не съм съзнавала какво правиш за мен или съм била неблагодарна, дори когато съм съзнавала. Прости ми за многото пъти, когато съм приемала жестовете ти за даденост, за привилегия, която ми се полага. Прости ми за тежки думи и за още по-тежки мълчания. Прости ми, че съм била дете, за което светът се върти около него…
Така че днес, мамо, искам да ти кажа едно голямо „Благодаря!”. За всичко, което си ми дала или си искала да ми дадеш. Благодаря за жертвите ти, търпението ти, безусловната любов. На толкова чиста любов са способни само майките. Децата не обичат без условия, те винаги имат своите критики и претенции. Но когато сами станат родители, изпитват тази по-висша обич към децата си. И всъщност изплащат дълга към родителите си на своите деца, които също ще го предадат нататък…
Искам да ти кажа още нещо. Каквито и съмнения да имаш дали си била достатъчно добра майка, остави ги зад себе си. Отговорността на родителството е тежко бреме, но не продължава вечно. Ето ме тук – вече пораснала жена и осъзната личност. Сама нося отговорността за собствения си живот, той отдавна не е твоя грижа. Живей заради себе си и носи отговорността единствено за своя живот, защото реално нищо друго не лежи на раменете ти.
Усмихвай се – заради себе си!
Мечтай – за своите цели!
Бъди – човека и жената, които искаш да бъдеш, защото майката в теб може да си отдъхне.
Да, знам, че тя е част от теб и че никога няма да престанеш да ме виждаш като свое дете. Нито пък аз ще спра да разпознавам в теб своята майка. Но е време да се срещаме предимно като личности.
Обичта е и в това – да пуснеш другия на свобода, защото вярваш в силата на крилете му!
Източник: Gnezdoto
